Мери Кларк - Тук и отново

— Отивам да се видя с Лин — съобщих на Кейси.

— И аз излизам. Не искам да те задържам. Ще се чуем по-късно.

Представях си как двете с Лин ще седнем и ще си бъбрим тихичко, но не стана така. Заварих Чарлз Уолингфорд при нея заедно с двама мъже, които се оказаха адвокати на «Генстоун».

Лин беше облечена в елегантен бежов панталон и пастелна блуза на цветя. Русата й коса бе прибрана назад, а гримът — лек, но изкусно нанесен. Превръзките на ръцете й бяха сведени до парче марля на всяка от дланите й. Носеше прозрачни пантофки, които не скриваха лепенките по краката й.

Целунах я по бузата, а Уолингфорд ме поздрави с леден глас. Представих се и двамата сериозни, консервативно облечени адвокати ми кимнаха учтиво.

— Карли — с извинителен тон започна Лин, — тъкмо преглеждаме изявлението за пред медиите. Няма да ни отнеме дълго. Сигурна съм, че ще ни се обадят безброй хора.

Двамата с Уолингфорд се спогледахме. Стори ми се, че мога да разчета мислите му. Защо ли бях тук, когато подготвяха изявлението си? Та нали самата аз бях представител на медиите.

— Лин, не би трябвало да съм тук — казах. — Ще дойда друг път.

— Карли, искам да си тук — възрази Лин и за миг самообладанието сякаш я напусна. — Не знам какво точно се е объркало, но когато Ник създаде компанията, наистина вярваше във ваксината. Също така вярваше, че ще даде възможност на хората да споделят финансовия му успех. Искам всички да разберат, че не съм участвала в измами и фалшификации. Искам и да разберат, че поне в началото Ник също не възнамеряваше да ги излъже. Сега не става дума само за добър имидж. Повярвай ми.

Не бях доволна, че ме включват в планирането, но неохотно се настаних на кресло до прозореца и огледах стаята. Стените бяха светложълти, а таванът и корнизите — бели. Двете канапета бяха тапицирани с дамаска в жълто, зелено и бяло. До камината стояха две кресла със същата дамаска. Високото английско бюро и малките масички сигурно имаха огромна антикварна стойност. От прозорците вляво се разкриваше великолепна гледка към Сентръл Парк. Денят беше топъл и дърветата започваха да се раззеленяват. Паркът бе пълен с хора, които се разхождаха, тичаха или просто се наслаждаваха на слънцето.

Помислих си, че обзавеждането на стаята отлично подхожда на пролетта. Ярко, живо и не толкова официално, колкото очаквах от Лин. Всъщност целият апартамент не отговаряше на представите ми — напомняше много повече на семеен дом, отколкото на тузарско жилище на президент на голяма компания.

Лин ми бе обяснила, че апартаментът е купен от Ник и първата му съпруга и затова тя искала да го продаде. Лин и Ник бяха женени само четири години. Възможно ли бе тя да не е обзавела дома си по свой вкус, защото не е искала да живее в него? Предположих, че това е верният отговор.

След малко на вратата се позвъни. Видях как икономката отива да отвори, но ми се стори, че Лин въобще не е чула звънеца. Двамата с Уолингфорд напрегнато си сравняваха бележките и след миг тя зачете на глас:

— Като съдя по новините, смятам, че парчето плат, намерено рано сутринта на две мили от Пуерто Рико, е от ризата, която съпругът ми носеше, когато излетя от Уестчестър. През трите изминали седмици се надявах, че е оцелял при катастрофата и ще се върне да се защити от отправените към него обвинения. Той страстно вярваше, че ваксината му ще може да лекува и предотвратява рака. Убедена съм, че парите, които е взел, макар и без пълномощия, щяха да бъдат използвани само за тази цел.

— Лин, съжалявам, но трябва да ти кажа, че отговорът на това изявление ще бъде: «Кого си мислиш, че заблуждаваш?»

Тонът беше мек, но бузите на Лин запламтяха, тя изпусна листа и извика:

— Ейдриън!

Новодошлият не се нуждаеше от представяне. Веднага го познах. Ейдриън Нейджъл Гарнър, собственикът на «Гарнър Фармасютикъл», световноизвестен филантроп. Не беше много висок, в средата на петдесетте години, с посивяла коса и безлични черти — човек, когото вероятно няма да забележите в тълпата. Никой не знаеше колко е богат. Никога не допускаше лична реклама, но се носеха какви ли не слухове. Хората говореха с благоговение за дома му в Кънектикът, където имаше великолепна библиотека, кино с осемдесет места, звукозаписно студио и бар. Беше два пъти разведен, с отраснали деца. В момента се говореше, че има романтична връзка с английска благородничка.

Компанията му бе планирала да инвестира един милиард за правото на дистрибуция на ваксината на «Генстоун», след като тя бъде одобрена. Знаех, че един от директорите му участва и в борда на «Генстоун», но не бе присъствал на събранието на акционерите. Сигурна съм, че последното желание на Ейдриън Гарнър бе общественото мнение да свързва компанията му с провала на «Генстоун». Честно казано, бях доста шокирана да го видя във всекидневната на Лин.