Мери Кларк - Тук и отново

— Полицаите смятат, че онзи е бил пиян. Минал в другото платно, за да удари доктора. Не е ли ужасно? Моли се за него, Карли.

Със сигурност щях да го направя.

Прибрах се у дома в пет часа и облякох лек пуловер и панталон. Сипах си чаша вино, извадих малко сирене и бисквити, качих крака на табуретката и се замислих за деня.

Малката Маги, която щеше да живее още само няколко месеца, ми напомни за Патрик. Зачудих се дали щеше да е по-лошо да живея четири години със сина си и после да го изгубя. По-лесно ли е да се примириш със загубата само след няколко дни? Ако… ако… ако хромозомите на Патрик не бяха дефектни… ако раковите клетки, завладели мозъка на Маги, можеха да бъдат унищожени…

Разбира се, задаването на подобни въпроси е безсмислено, защото за тях няма отговори.

Сега Патрик щеше да е на десет години. Представях си как щеше да изглежда, ако беше оживял. Щеше да има тъмна коса, разбира се. Грег, баща му, има тъмна коса. Вероятно щеше да е висок за възрастта си. Грег е висок, а съдейки по моите родители, и аз трябва да нося ген за височина. Щеше да има сини очи. И аз, и Грег сме със сини очи. Иска ми се да мисля, че щеше да прилича на мен, защото аз приличам на баща ми, а той бе един от най-хубавите мъже на света.

Странна работа! Бебето, живяло само няколко дни, си остава съвсем реално в спомените ми, а едва успявам да си представя Грег, за когото бях омъжена цяла година. Сещам се за него само когато се чудя как съм могла да бъда толкова глупава да не разбера истинската му същност в самото начало.

Надявам се, че наистина всеки получава и втори шанс. Бих искала да имам семейство някой ден. Стискам палци да не допусна друга грешка. Винаги преценявам хората прибързано. Инстинктивно харесах и съжалих Марти Бикорски, затова отидох да го видя и вярвам, че е невинен.

После се замислих за Никълъс Спенсър. Преди две години, когато се запознахме, инстинктивно го харесах и започнах да му се възхищавам. Сега виждам само върха на айсберга от онова, което е причинил на хората.

И все пак нямаше ли друго обяснение за случилото се?

Мъжът с червеникавата коса, прибрал документацията на доктор Спенсър, е част от отговора. Сигурна съм. Възможно ли е доктор Бродерик да е бил нападнат, защото е можел да идентифицира червенокосия?

Излязох и отидох във Вилидж, където хапнах лингуини със сос от миди и салата в непретенциозно малко бистро. Храната излекува главоболието ми, но не помогна на сърдечната ми болка. Изпитвах ужасно чувство за вина, че посещението ми може да е коствало живота на доктор Бродерик. Но по-късно, когато се прибрах у дома, все пак заспах.

Чувствах се много по-добре, когато се събудих. Обичам неделната сутрин. Мързелувам и чета вестниците в леглото, докато си пия кафето. Но в девет часа пуснах радиото и чух новините. Рано сутринта някакви хлапета в Пуерто Рико ловели риба близо до мястото, където бяха намерени останките от самолета на Никълъс Спенсър, и намерили обгорено и окървавено парче от синя спортна риза. Говорителят съобщи, че изчезналият финансист Никълъс Спенсър, присвоил милиони долари от лекарствената си компания, носел синя спортна риза, когато излетял от летището в Уестчестър преди няколко седмици. Парчето плат щяло да бъде изследвано и сравнено с подобни ризи от Пол Стюарт, модния шивач от Медисън авеню, където Спенсър пазарувал. Водолази щели отново да се гмурнат в морето, за да търсят трупа.

Звъннах на Лин и веднага разбрах, че съм я събудила. Гласът й звучеше сънливо и раздразнено, но се промени бързо, когато осъзна, че съм аз. Съобщих й новината и известно време тя мълча, но накрая прошепна:

— Карли, бях толкова сигурна, че ще го намерят жив. Надявах се всичко това да е кошмар, от който ще се събудя и ще открия, че Ник е до мен.

— Сама ли си? — попитах.

— Разбира се — негодуващо отговори тя. — За каква ме мислиш?

— Лин, имах предвид дали при теб е икономката ти или някой друг, който може да ти помогне, докато се съвземаш — прекъснах я рязко.

Защо ли й дойде наум, че намеквам за мъжко присъствие?

— О, Карли, ужасно съжалявам! Обикновено икономката ми почива в неделя, но днес ще дойде по някое време.

— Искаш ли компания?

— Да.

Разбрахме се да отида при нея към единадесет. Тъкмо тръгвах, когато Кейси ми звънна.

— Чу ли последните новини за Спенсър, Карли?

— Да.

— Май вече никой няма да мисли, че е жив.

— Предполагам, че е така.

Образът на Никълъс Спенсър се появи пред очите ми. Защо ли бях очаквала внезапно да се появи и да оправи всичко, да ни обясни, че сме допуснали ужасна грешка?