Мери Кларк - Тук и отново

Нед беше сигурен, че когато полицията започне да разследва убийствата, веднага ще го потърсят. Госпожа Шафли вероятно бе разказала на всички в Гринуд лейк, че е искал да се настани при нея. «Можете ли да си представите наглостта му?» — би попитала тя. Винаги започваше с този въпрос, когато искаше да се оплаче от някого. Беше го задала на Ани, когато хлапето, което косеше ливадата й, се опита да вдигне цената, а също и когато доставчикът на вестници й спомена, че не му е дала бакшиш на Коледа.

Щеше ли да си помисли същото и в мига преди да я убие? «Можете ли да си представите такава наглост — да иска да ме убие?»

Знаеше къде живее Лин Спенсър, но трябваше да разбере и адреса на доведената й сестра. Карли Декарло. Защо му звучеше толкова познато? Дали бе чувал Ани да говори за нея? Или пък му бе чела нещо за нея?

— Точно така! — прошепна Нед. — Карли Декарло има рубрика в онзи неделен вестник, който Ани обичаше да чете.

Денят беше неделя.

Нед влезе в спалнята. Любимата кувертюра на Ани още бе застлана на леглото. Не я беше докосвал. Представяше си как Ани я оправя грижливо в онази последна сутрин.

Откри неделния вестник, който тя бе оставила на нощното си шкафче, и го отвори. Разлисти страниците бавно. Видя името и снимката й: Карли Декарло. Водеше финансова рубрика и даваше съвети на хората. Веднъж Ани й изпрати въпрос и след това дълго време чака да го види публикуван. Декарло не го отпечата, но Ани продължи да чете рубриката. «Нед, госпожица Декарло е на същото мнение като мен. Казва, че човек губи много пари, ако плаща всичко с кредитната си карта, а изплаща само минималната такса всеки месец.»

Миналата година Ани му се ядоса ужасно, когато плати с кредитната карта комплект инструменти. Беше си купил стара кола, която искаше да поправи. Обясни й, че цената на инструментите е без значение, защото щеше да ги изплаща дълго време, но тогава Ани му прочете проклетата рубрика.

Нед се вторачи в снимката на Карли Декарло. Искаше му се да я притесни и уплаши. От онзи кошмарен ден през февруари, когато разбра, че къщата в Гринуд лейк вече я няма, до деня, когато камионът размаза колата й, Ани бе живяла в притеснение и страх. И през цялото време плачеше. «Ако ваксината е скапана, оставаме без нищичко, Нед. Без нищичко!» — непрестанно повтаряше тя.

Ани страдаше. Нед искаше и Карли Декарло да страда, да се тревожи и страхува. И знаеше как да го постигне. Щеше да й изпрати съобщение по електронната поща: «Приготви се за деня на Страшния съд!»

Трябваше да излезе от къщата. Реши да вземе автобуса до центъра и да мине покрай тузарския апартамент на Лин Спенсър на Пето авеню. Мисълта, че тя може да е вътре, го накара да се почувства сякаш вече я държи на прицел.

След един час Нед наблюдаваше входа на сградата на Лин Спенсър от отсрещната страна на улицата. Беше стоял там по-малко от минута, когато портиерът отвори вратата и Карли Декарло излезе на улицата. Отначало му се стори, че сънува, също както бе сънувал онзи мъж, който излезе от къщата в Бедфорд преди пожара.

Тръгна след нея. Декарло стигна пеша чак до Тридесет и седма улица, после зави на изток. Най-сетне изкачи стъпалата на някаква къща и Нед разбра, че това е домът й.

Вече знаеше къде живее и когато настъпеше подходящият момент, щеше да се справи лесно като със семейство Харник и госпожа Шафли. Стреляне по катерици.

— Направо се плаша, като си помисля колко прав беше Ейдриън Гарнър вчера — казах на Дон и Кен на следващата сутрин.

Тримата бяхме отишли на работа рано и в девет без петнайсет вече седяхме в кабинета на Кен с вторите си кафета.

Предсказанието на Гарнър за това как хората незабавно ще стигнат до извода, че обгореното и окървавено парче плат е част от сложния план за бягство на Никълъс Спенсър, се сбъдна. Таблоидите полудяха от радост.

Снимките на Лин бяха отпечатани на първа страница на «Ню Йорк Поуст» и на трета страница на «Дейли нюз». Очевидно бяха направени снощи пред входа й. И на двете изглеждаше едновременно зашеметяваща и уязвима. В очите й проблясваха сълзи. Лявата й ръка беше отпусната и разкриваше марлята на обгорената й длан. Другата й ръка бе облегната на рамото на икономката й. Заглавието на «Поуст» гласеше: «СЪПРУГАТА НЕ Е СИГУРНА ДАЛИ СПЕНСЪР Е ОЦЕЛЯЛ, ИЛИ СЕ Е УДАВИЛ», а «Нюз» съобщаваше: «СЪПРУГАТА ХЛИПА: „НЕ ЗНАМ КАКВО ДА МИСЛЯ.“»

Рано сутринта бях звъннала в болницата, откъдето ми съобщиха, че състоянието на доктор Бродерик не се е подобрило. Реших да разкажа на Дон и Кен за него и да споделя подозренията си.