Мери Кларк - Тук и отново

— Пазите ли копия от тези писма?

— Не. Само списък с имената на хората, които са ги получили. Никой от нас не помнеше името на онази жена. Има двама служители, които отговарят за тази поща. Но по време на вечерята станало нещо. На следващата сутрин Ник бе много развълнуван и каза, че трябвало веднага да се върне в Каспиън, защото научил нещо изключително важно. Твърдеше, че интуицията го накарала да приеме сериозно писмото от жената, чиято дъщеря била излекувана от баща му.

— И тогава се втурнал към Каспиън да прибере документацията на баща си и научил, че е изчезнала. Това е станало малко след като писмото е пристигнало в офиса ви, нали?

— Точно така.

— Позволете ми да си изясня нещата, Вивиан. Според вас има ли връзка между писмото и факта, че документацията на баща му е била взета от доктор Бродерик няколко дни след получаването му в «Генстоун»?

— Сигурна съм, че има. И Ник ужасно се промени след онзи ден.

— Сподели ли с кого се е видял, след като си е тръгнал от дома на доктор Бродерик?

— Не.

— Можете ли да проверите графика му за онзи ден? Вечерята е била на петнадесети февруари, значи става дума за шестнадесети. Може Ник да е записал някое име или телефонен номер.

Тя поклати глава.

— Онази сутрин не записа нищо, а и оттогава не вписваше нищо в графика си. С изключение на ангажименти извън офиса.

— Ако трябваше да се свържете с него, как го правехте?

— Звънях на мобилния му телефон. Разбира се, имаше някои определени ангажименти, като медицински семинари, вечери, събрания на борда. Но Ник отсъстваше много през последните четири-пет седмици. Когато хората от прокуратурата дойдоха в офиса, ни съобщиха, че е ходил два пъти в Европа. Не е използвал самолета на компанията и никой в службата не знаеше, дори аз.

— Властите изглежда смятат, че е планирал козметична операция на лицето или пък е уреждал бъдещото си жителство. Вие как мислите, Вивиан?

— Мисля, че се е случило нещо ужасно и той го знаеше. Страхуваше се, че подслушват телефона му. Бях до него, когато се обади на доктор Бродерик. Зачудих се защо не му каза, че иска да вземе документацията на баща си, а само попита може ли да се отбие в дома му.

Очевидно Вивиан Пауърс отчаяно искаше да вярва, че Ник Спенсър е станал жертва на конспирация.

— Мислите ли, че Ник наистина е очаквал ваксината му да проработи? Или винаги е знаел, че нищо няма да се получи?

— Не. Ник бе твърдо решен да открие лекарство срещу рака. Беше загубил и майка си, и първата си съпруга заради това ужасно заболяване. Всъщност аз се запознах с него преди две години в раковото отделение на болницата, където съпругът ми бе пациент. Ник работеше там като доброволец.

— Запознахте се с Ник в болницата?

— Да. «Сейнт Ан». Няколко дни преди Джоел да почине. Бях напуснала работа, за да се грижа за него. Работех като помощничка на президент на брокерска фирма. Ник влезе в стаята на Джоел и поговори с нас. После, няколко седмици след смъртта на Джоел, ми звънна по телефона. Каза ми ако искам да работя за «Генстоун», да му се обадя. Щял да ми намери място. След шест месеца се възползвах от поканата. Не очаквах, че ще работя лично за него, но извадих късмет. Секретарката му забременя и понеже възнамеряваше да си остане у дома няколко години, заех мястото й. Невероятен късмет!

— Как се разбираше Ник с останалите хора в службата?

Тя се усмихна.

— Чудесно. Харесваше много Чарлз Уолингфорд. Понякога се шегуваше с него. Казваше, че ако още веднъж чуе за семейното му дърво, ще трябва да го отсече. Но не мисля, че харесваше Ейдриън Гарнър. Твърдеше, че е неприятен, но се налагало да се примирява с него заради парите, които щеше да инвестира.

Отново долових страстната нотка, която бях забелязала при първия ни разговор в събота.

— Ник Спенсър беше изцяло отдаден на работата си. Би лъскал обувките на Гарнър, ако се наложеше, за да осигури дистрибуцията на ваксината си по целия свят.

— Но ако е осъзнал, че ваксината му не върши работа, а е взимал пари, които не може да върне, тогава какво?

— Признавам, че е възможно да е изпаднал в криза. Беше нервен и ужасно разтревожен. Разказа ми за нещо, което се бе случило само седмица преди катастрофата. Нещо, което може да е довело до фаталния инцидент. Шофирал от Ню Йорк към дома си в Бедфорд късно през нощта и спирачките отказали.

— Споделихте ли с някого?

— Не. Ник се отнесе небрежно към това. Каза, че извадил късмет, защото движението не било натоварено. Успял да изключи двигателя и колата спряла сама. Беше стара кола, която той много обичаше, но тогава реши, че е време да се отърве от нея — обясни Вивиан, после се поколеба за момент. — Карли, вече се чудя дали някой не е повредил колата му нарочно. Инцидентът стана само една седмица преди катастрофата със самолета.