Мери Кларк - Тук и отново

Дванадесет години служба и по-малко от седмица предупреждение, че трябва да напуснеш къщата! Мили Боже! Умирах от любопитство да разбера каква компенсация им е обещала Лин, но още не смеех да попитам.

— Господин Гомес, не съм тук, за да оглеждам къщата. Дойдох, защото исках да поговоря с вас и съпругата ви. Журналистка съм и трябва да напиша за списание «Уолстрийт уикли» статия за Никълъс Спенсър. Госпожа Спенсър знае, че ще пиша за него. Хората говорят ужасни неща за Ник Спенсър, но възнамерявам да отразя цялата истина. Мога ли да ви задам няколко въпроса за него?

— Изчакайте да доведа жената — тихо каза той. — Тя е горе.

Докато чаках, огледах набързо задната част на стаята. Водеше към трапезария, отвъд която се намираше кухнята. Зачудих се дали първоначално вилата не е била построена като къща за гости, а не за прислугата. Изглеждаше доста скъпа.

Чух стъпки по стълбите и се облегнах на креслото, където ме бе оставил Гомес. После станах, за да се запозная с Роза Гомес, хубава, закръглена жена, чиито подути очи издаваха, че е плакала.

— Хайде всички да се настаним удобно — предложих и веднага се почувствах като глупачка — все пак това бе техният дом.

Не ми беше трудно да ги накарам да говорят за Никълъс и Джанет Спенсър.

— Бяха толкова щастливи — каза Роза Гомес и очите й проблеснаха. — А когато Джак се роди, човек можеше да си помисли, че е единственото дете на света. Ужасно е, че и двамата му родители вече ги няма. Бяха прекрасни хора.

Сълзите потекоха по бузите й и тя ги избърса нетърпеливо с опакото на ръката си.

Разказаха ми как семейство Спенсър купили къщата няколко месеца след като се оженили, а малко след това ги назначили на работа.

— По онова време живеехме в къщата — каза Роза. — От другата страна на кухнята имаше хубав апартамент. Но когато господин Спенсър се ожени за сестра ви…

Искаше ми се да изкрещя, че Лин ми е доведена сестра, но казах кротко:

— Извинете, че ви прекъсвам, госпожо Гомес, но трябва да ви обясня, че бащата на госпожа Спенсър и майка ми се ожениха преди две години във Флорида. Тя е моя доведена сестра, но не сме близки. Тук съм като журналист, а не като роднина.

Изпитах леко неудобство, задето се отрекох от Лин, но трябваше да чуя истината от тези хора, а не учтиви, внимателно премислени отговори.

Мануел Гомес отмести поглед от жена си към мен.

— Госпожа Лин Спенсър не искаше да живеем в къщата. Предпочиташе прислугата да е отделно. Обясни на господин Спенсър, че в дома им има пет стаи за гости, които са повече от достатъчно. Той се съгласи да се преместим в тази вила, а ние бяхме доволни да си имаме собствен дом. Джак, разбира се, живееше при баба си и дядо си.

— Никълъс Спенсър остана ли близък със сина си? — попитах.

— Абсолютно — решително отговори Мануел. — Но пътуваше много и не искаше да оставя Джак при гувернантка.

— А след втория брак на баща му Джак не искаше да живее с госпожа Лин Спенсър — обади се Роза. — Беше убеден, че тя не го харесва.

— Той ли ви каза това?

— Да. Чувстваше се добре с нас. За него ние бяхме членове на семейството. Но той и баща му… — тя се усмихна тъжно и поклати глава — бяха истински приятели. Това е ужасна трагедия за детето. Първо майка му, а сега и баща му. Говорих с баба му. Тя сподели с мен как Джак непрестанно говорел за баща си и бил сигурен, че е жив.

— Какво го кара да мисли така?

— Господин Никълъс изпълнил някакъв опасен номер със самолет, когато бил в колежа. Джак не иска да се откаже от надеждата, че баща му е успял да напусне самолета преди катастрофата.

Дали малкото момченце беше право? Вслушах се внимателно в спомените на Мануел и Роза за годините, които бяха прекарали с Ник, Джанет и Джак, после се върнах към въпросите.

— На електронния си адрес получих анонимно писмо от човек, който твърди, че някакъв мъж е излязъл от къщата само една минута преди пожара. Знаете ли нещо за това?

И двамата ме погледнаха стреснато.

— Не ползваме електронна поща, а ако бяхме видели някой да излиза от къщата преди пожара, щяхме да съобщим в полицията — отговори Мануел. — Мислите ли, че писмото ви е било изпратено от подпалвача?

— Възможно е. Разбира се, има и откачени хора, които вечно се занимават с такива неща. Но защо са го изпратили на мен, вместо на полицията, просто не разбирам.

— Чувствам се виновен, защото не проверихме гаража за колата на госпожа Спенсър. Обикновено не се прибира у дома толкова късно, но все пак понякога се случва.