Мери Кларк - Тук и отново

— Колко често Ник и Лин използваха къщата? — попитах. — Имам предвид, всеки уикенд ли идваха тук или по-рядко?

— Първата госпожа Спенсър обичаше имението. По онова време идваха тук всеки уикенд, а преди Джак да тръгне на училище, тя често оставаше за една-две седмици, когато господин Спенсър бе на път. Госпожа Лин Спенсър искаше да продаде къщата, както и апартамента им. Каза на господин Спенсър, че искала да започне на чисто, а не да живее в дома на друга жена. Често се караха за това.

— Роза, мисля, че не би трябвало да клюкарстваш за госпожа Спенсър — предупреди я Мануел. Тя сви рамене.

— Просто казвам истината. Тази къща не я задоволяваше. Господин Спенсър я молеше да почака одобрението на ваксината преди да се заеме със строежа на нов дом. Доколкото знам, през последните няколко месеца възникнаха проблеми с ваксината и той ужасно се тревожеше. Пътуваше много. А когато се прибираше, ходеше често в Гринуич при Джак.

— Знам, че Джак живее с баба си и дядо си, но когато господин Спенсър си беше у дома, детето тук ли прекарваше уикендите?

— Не много често — отговори Роза. — Госпожа Лин Спенсър го потискаше. Тя не разбира от деца. Джак беше на пет годинки, когато майка му почина. Госпожа Лин прилича на нея, но не е майка му, разбира се. А това определено наскърбяваше момчето.

— Смятате ли, че Лин и господин Спенсър бяха близки?

Усетих, че прекалявам с въпросите, но трябваше да разбера какви са били отношенията им.

— Преди четири години, когато се ожениха, бяха близки — бавно отговори Роза. — Поне за известно време. Но ако не греша, тези чувства не продължиха дълго. Тя често водеше гости тук, а той заминаваше за Гринуич при Джак.

— Споменахте, че госпожа Спенсър нямала навика да се прибира тук късно нощем, но го правела понякога. Обаждаше ли ви се преди да дойде?

— Понякога се обаждаше, за да ни нареди да й приготвим вечеря. Друг път звънеше от къщата сутрин, за да ни съобщи, че е там, и да каже в колко часа иска закуска. По принцип ние отиваме в девет часа и започваме да работим. Къщата е голяма и се нуждае от постоянни грижи, независимо дали е обитавана или не.

Знаех, че е време да вървя. Усещах, че Роза и Мануел не искат да удължават болезнения момент с напускането на дома си. Но все пак чувствах, че не съм вникнала напълно в живота на хората, които бяха живели в имението.

— Изненадах се, че в имота няма камери — казах.

— Семейство Спенсър имаха лабрадор, който бе чудесен пазач. Но отиде с Джак в Гринуич, а госпожа Лин не искаше друго куче — обясни ми Мануел. — Твърдеше, че била алергична към животни.

Това ми прозвуча странно. На всички снимки в апартамента на баща си в Бока Ратън Лин бе обградена с кучета и коне.

— Къде живееше кучето?

— Нощем бе навън, освен ако не е прекалено студено.

— Лаеше ли, ако усети неканен гост?

И двамата се усмихнаха.

— Да — отговори Мануел. — Госпожа Спенсър се оплакваше не само от алергията си, но и от факта, че Шеп бил прекалено шумен.

Прекалено шумен, защото е възвестявал за нощните й идвания тук или за пристигането на други хора? Надигнах се.

— Беше много любезно от ваша страна, че ми отделихте толкова време — благодарих на домакините си. — Иска ми се нещата да се бяха уредили по друг начин.

— Само се моля Джак да е добре и господин Спенсър да е още жив — отвърна Роза. — Моля се ваксината му да свърши работа и паричните проблеми да изчезнат.

Очите й се наляха със сълзи, които потекоха по бузите й.

— А после се моля за чудо — продължи тя. — Майката на Джак не може да се върне, но се моля господин Спенсър и онова красиво момиче, което работи за него, да се съберат.

— Млъкни, Роза — нареди й Мануел.

— Не, няма — възпротиви се тя разгорещено. — С какво мога да навредя сега?

Тя ме погледна, помълча и обясни:

— Само няколко дни преди катастрофата господин Спенсър се прибра един следобед, за да вземе куфарчето, което бе забравил. Момичето беше с него. Казва се Вивиан Пауърс. Беше повече от ясно, че са влюбени. Много се зарадвах за него. Животът му се бе объркал ужасно. Госпожа Лин не е добър човек. Ако господин Спенсър е мъртъв, радвам се, че поне накрая имаше жена, която да го обича истински.

Връчих им визитната си картичка и си тръгнах, като се опитвах да осмисля чутото.

Вивиан бе напуснала работата си, продала дома си и оставила мебелите си на склад. Каза, че искала да отвори нова страница в живота си. Сигурна бях, че новата страница няма да бъде отворена в Бостън. Ами разказът й за странното писмо от жена, която твърдяла, че доктор Спенсър излекувал дъщеря й? Възможно ли бе писмото, изчезналите документи и историята за отказалите спирачки да са били част от сложен план с цел да се създаде илюзията, че Ник Спенсър е станал жертва на зловещ заговор?