Мери Кларк - Тук и отново

Ако бе решила да звънне на ченгетата, очевидно искаше първо да се прибере у дома. Може би смяташе да се посъветва с мъжа си.

Господин Браун и Пег излязоха заедно от аптеката. Той й пожела лека нощ и потегли към ъгъла. Пег забърза в другата посока, към спирката. Нед видя, че приближава някакъв автобус. Тя се затича да го хване, но не успя. Все още стоеше сама на спирката, когато Нед спря пред нея и й отвори вратата.

— Ще те откарам до вас, Пег — предложи той. Отново забеляза уплашения й поглед.

— Няма нужда, Нед. Ще почакам малко. Рейсът ей сега ще дойде — отвърна тя и огледа празната улица.

Нед изскочи от колата и я сграбчи. Ръката го заболя ужасно, когато я притисна към устата й, за да не изпищи. С лявата си ръка изви нейната, набута я в колата и я просна на пода. Заключи вратите и подкара.

— Нед, какво става? Моля те, Нед, какво правиш? — зави тя.

Той насочи с една ръка пушката към лицето й.

— Не искам да разказваш на никого, че съм си играл с кибрит.

— Защо ми е да разказвам? — заплака тя.

Нед подкара към района за пикник в областния парк.

След четиридесет минути си беше у дома. Пръстът и ръката го заболяха кошмарно, когато натисна спусъка, но не пропусна целта. Оказа се прав. Беше по-лесно, отколкото да стреляш по катерици.

След като напуснах болницата, минах през офиса, но Дон и Кен бяха навън. Записах си няколко неща, които трябваше да обсъдя с тях сутринта. Две глави мислят по-добре от една, а три — още повече. Е, това невинаги е вярно, разбира се, но определено се получава, когато включиш двама толкова начетени мъже в уравнението.

Въпросите ми бяха безброй. Дали Вивиан Пауърс планираше да се събере с Никълъс Спенсър някъде? Наистина ли липсваше документацията на доктор Спенсър, или бе спомената само за да хвърли съмнения върху вината на Ник? Имало ли е друг човек в къщата в Бедфорд минути преди да бъде подпалена? И накрая най-важното: наистина ли Ник Спенсър е изпробвал ваксината върху неизлечимо болен пациент, който по-късно е напуснал болницата?

Бях твърдо решена да науча името на този пациент.

Защо ли не е изкрещял пред света, че е излекуван? Искал е да се увери, че ремисията му не е само временна? Или пък не е искал да се превърне в обект на дивашкото внимание на медиите? Представях си какви щяха да са заглавията, ако се окажеше, че ваксината на «Генстоун» все пак върши работа.

И кой бе другият пациент, за когото доктор Клинтуърт бе сигурна, че е получил ваксината? Съществуваше ли начин да я убедя да ми каже името му?

Никълъс Спенсър бил шампион по плуване в гимназията. Синът му се надяваше, че е жив, тъй като се занимавал с летене в колежа. Не бе особено трудно да си представиш, че е успял да инсценира собствената си смърт на няколко километра от брега, а после е изплувал на безопасно място.

Копнеех да обсъдя идеите си с колегите, но трябваше да се задоволя само с подробни бележки. В шест часа реших да приключа изпълнения със събития ден и да се прибера у дома.

На телефонния секретар имаше няколко съобщения — приятели, които ми предлагаха да излезем някъде, и обаждане от Кейси. Предлагаше да му звънна към седем, ако съм в настроение за спагети в «Ил Тинело». Реших, че настроението ми е отлично, и се зачудих дали да се чувствам поласкана от втората покана в рамките на една седмица, или да се смятам за резерва, която канят, когато всички други са заети.

Изключих секретаря и звъннах на мобилния телефон на Кейси. Проведохме обичайния си кратък разговор.

— Доктор Дилън.

— Кейси, аз съм.

— Падаш ли си по спагети за довечера?

— Чудесно.

— В осем в «Ил Тинело»?

— Аха.

— Добре.

Щрак.

Веднъж го попитах и с пациентите си ли е толкова лаконичен, както по телефона, но той ме увери, че не било така.

— Знаеш ли колко време губят хората в телефонни разговори? — попита веднага. — Правил съм проучвания по въпроса.

Изпитах непреодолимо любопитство.

— И къде прави проучванията?

— У дома. Преди двадесет години. Сестра ми Триш. Няколко пъти, когато бяхме още гимназисти, засякох по колко време говори. Единият път изгуби час и петнадесет минути, за да обясни на най-добрата си приятелка колко е разтревожена от мисълта, че не е готова за теста на следващия ден. Друг път в продължение на петдесет минути разказваше на друга приятелка, че не била завършила проекта, който трябвало да предаде след два дни.

— Е, въпреки това сестра ти се справи добре в живота — напомних му.