Мери Кларк - Тук и отново

Инстинктивно погалих ръката на Кейси, който ме погледна и леко се отпусна.

— Много ми е приятно да съм с теб, Карли. Благодаря ти, че дойде…

— Удоволствието е мое.

— Въпреки че закъсня.

— Заради такситата.

— Как върви историята за Спенсър?

Над гъбите «Портобело» и лингуините със сос от миди му разказах за срещите си с Вивиан Пауърс, Роза и Мануел Гомес и доктор Клинтуърт.

Той се намръщи, когато чу подозрението ми, че Ник Спенсър е експериментирал върху пациенти.

— Ако е вярно, това е не само незаконно, но и неморално — категорично отсъди той. — Погледни историите на някои от лекарствата, които изглеждаха чудодейни, но се оказа точно обратното. Талидомид е класическият пример. Преди четиридесет години бил одобрен в Европа. Облекчавал гаденето при бременните. За щастие по онова време доктор Франсис Келси от АХЛ спрял пускането му в Съединените щати. Днес, особено в Германия, има четиридесетгодишни със зловещи генетични малформации, като перки вместо ръце, само защото майките им мислели, че лекарството е безопасно.

— Но някъде бях чела, че талидомидът е много ценен при лекуването на други болести.

— Напълно вярно. Но не се дава на бременни. Новите лекарства трябва да бъдат изпробвани продължително, Карли.

— Кейси, да предположим, че изборът ти е да умреш след няколко месеца или да оживееш, но да рискуваш опасни странични ефекти. Кое би предпочел?

— За щастие не съм изправен пред този въпрос. Но като лекар не бих нарушил клетвата си и не бих превърнал никого в опитно свинче.

Никълъс Спенсър не е бил лекар. Разсъждавал е по друг начин. А в болницата се е грижил за неизлечимо болни хора, които не са имали друг избор, освен да станат опитни свинчета или да умрат.

По време на еспресото Кейси ме покани да отида с него на коктейл в Гринуич в неделя следобед.

— Тези хора ще ти харесат — увери ме той. — А и те ще те харесат.

Приех, разбира се. След като излязохме от ресторанта, очаквах Кейси да ме настани в таксито, обаче той настоя да ме изпрати до нас. Предложих му питие, но той накара шофьора да го изчака, докато си отключа вратата на апартамента.

— Мислех си, че трябва да живееш в кооперация, където има портиер — каза той. — Тук вече не е безопасно. Някой може да проникне след теб.

Изненадах се.

— Как изобщо ти дойде наум?

Той ме погледна сериозно. Кейси е около метър осемдесет и пет и дори когато съм с високи токчета, се извисява над мен.

— Не знам, Карли. Чудех се дали с това разследване не се набутваш в нещо опасно.

Нямах представа колко пророчески ще се окажат думите му. Беше почти десет и половина, когато си влязох у дома. Погледнах телефонния секретар, но лампичката не мигаше. Вивиан Пауърс не беше звъняла.

Обадих се у тях, но никой не отговори, затова оставих ново съобщение.

На следващата сутрин телефонът звънна тъкмо когато тръгвах за работа. Обаждаха се от полицията в Браярклиф Менър. Съсед, който разхождал кучето си сутринта, забелязал, че вратата на къщата на Вивиан Пауърс е леко открехната. Звъннал, но никой не му отворил и той влязъл вътре. Къщата била празна. Масичка и лампа били съборени на пода и в цялата къща светело. Обадил се на полицията. Те проверили телефонния секретар и открили съобщенията ми. Искаха да разберат имам ли представа къде е Вивиан Пауърс и имала ли е някакви проблеми.

Кен и Дон изслушаха съсредоточено разказа за срещите ми в Уестчестър и обаждането от полицията в Браярклиф Менър.

— Какво ти казва инстинктът ти, Карли? — попита Кен. — Сложен план, за да се убедят всички, че става нещо странно? Икономите ти съобщават, че очевидно Ник Спенсър и Вивиан Пауърс били лудо влюбени. Възможно ли е да си се приближила твърде много до истината? Смяташ ли, че Вивиан е възнамерявала да отиде в Бостън, за да поживее с мама и тате, а после да започне нов живот в Австралия или Монако, след като напрежението спадне?

— Напълно е възможно — отговорих. — Но ако е така, открехнатата врата и съборените маса и лампа са прекалени.

След тези думи замълчах колебливо.

— Какво има? — попита Кен.

— Вивиан ми се стори уплашена. Когато позвъних и ми отвори, не свали веригата доста време.

— Била си там около единадесет и половина?

— Да.

— Намекна ли ти от какво се страхува?

— Не. Но ми каза, че повредата в колата на Ник Спенсър е станала само седмица преди катастрофата със самолета му. Според нея нито един от случаите не бил инцидент.