Мери Кларк - Тук и отново

— Значи според теб инцидентът с Бродерик е свързан с разговора ви за документацията на доктор Спенсър? — попита Кен.

Вече бях забелязала, че когато обмисля заплетена ситуация, понякога си сваля очилата и ги люлее в дясната си ръка. Точно това правеше и сега. Гъстата четина по бузите му подсказваше, че или е решил да пуска брада, или е изхвърчал твърде бързо от къщи сутринта. Носеше червена риза, но продължавах да си го представям с бяла лекарска престилка и слушалка около врата. Независимо как е облечен, със или без брада, Кен винаги прилича на лекар.

— Може да си права — продължи той. — Всички знаем, че във фармацевтичния бизнес има страхотна конкуренция. Компанията, която първа изкара на пазара лекарство срещу рака, ще спечели милиарди.

— Кен, защо да си правиш труда да крадеш ранната документация на човек, който дори не е бил биолог? — възрази Дон.

— Никълъс Спенсър винаги е признавал, че проучванията на баща му са били основата на разработваната ваксина. Може би някой е решил, че в документацията се крие нещо важно.

Това ми звучеше логично.

— Доктор Бродерик беше директната връзка между документацията и човека, който я е прибрал — казах. — Възможно ли е тя да е била толкова ценна, че да се опитат да го убият, за да не разпознае човека с червената коса? А това ме навежда на мисълта, че който и да е онзи човек, може да бъде открит. Възможно е дори да работи в «Генстоун» или поне да познава човек от компанията, който е бил достатъчно близък с Никълъс Спенсър, за да знае за доктор Бродерик и документацията.

— Пропускаме възможността Ник Спенсър да е изпратил някого да прибере документите, а после да се е преструвал на изненадан, че са изчезнали — бавно каза Дон.

Вторачих се в него.

— Защо пък да прави подобно нещо? — учудих се.

— Карли, Спенсър е, или е бил мошеник с добри познания по микробиология, които са му помогнали да създаде компанията си и да събере доста инвестиции за нея. Назначил за председател на «Генстоун» Чарлз Уолингфорд, известен с провала на собствената си фирма, оставил го да напълни борда на директорите с хора, които не могат да управляват дори домакинство, а после разправял как всеки момент ще докаже, че разполага с лекарство срещу рака. И това продължило осем години. Живял е сравнително скромно за човек в неговото положение. И знаеш ли защо? Защото знаел, че ваксината му няма да свърши работа, и скътал цяло състояние за мига, когато пирамидата му ще рухне. За него би било чудесно да създаде илюзията, че някой е откраднал ценни документи и го е превърнал в жертва на заговор. Според мен думите му, че не е знаел за документацията, са били насочени към хора като нас, които ще пишат за него.

— И доктор Бродерик едва не загина в този сценарий? — усъмних се.

— Обзалагам се, че това ще се окаже просто съвпадение. Убеден съм, че сервизите в Кънектикът са били предупредени да докладват на полицията за подозрително повредени коли. И накрая ченгетата ще открият, че става дума за някой попрекалил с пиенето или хлапе, увлечено от високата скорост.

— Това може да стане, ако човекът, прегазил доктор Бродерик, е от района. Но не мисля, че е бил — отвърнах и се надигнах. — Сега отивам да проверя дали секретарката на Ник Спенсър ще се съгласи да поговори с мен, а после ще посетя болницата, където е работил като доброволец.

Съобщиха ми, че Вивиан Пауърс отново не е работа. Звъннах в дома й, а когато се представих, тя отговори:

— Не искам да говоря за Никълъс Спенсър.

После ми затвори. Оставаше ми само една възможност — да позвъня на вратата й.

Преди да изляза от офиса, проверих електронната си поща. Имаше поне сто въпроса за рубриката ми, всичките рутинни, но последните две съобщения ме стреснаха. Първото гласеше: «Приготви се за деня на Страшния съд.»

Казах си, че не е заплаха, а вероятно е послание от някой откачен фанатик. Реших да не му обръщам внимание, вероятно защото другото съобщение направо ме зашемети: «Кой беше мъжът в дома на Лин Спенсър минута преди къщата да пламне?»

Кой можеше да е видял мъж да излиза от къщата преди пожара? Единствено самият подпалвач. Но ако е така, защо ми пише? После се сетих нещо: семейството, което се грижеше за къщата на Лин, не я бе очаквало да се прибере онази нощ. Но дали са видели някого да излиза от къщата? И ако е така, защо не са съобщили на полицията? Единственото обяснение, което ми дойде наум, бе, че са в страната незаконно и ги е страх от депортиране.