Мери Кларк - Тук и отново

Очевидно посещението му изненада и нея. Тя не знаеше какво да очаква.

— Ейдриън, каква приятна изненада.

— Канен съм на обяд горе у семейство Паркинсън. Сетих се, че и ти живееш тук и реших да се отбия. Чух новините тази сутрин — обясни той и погледна Уолингфорд. — Чарлз — кимна, после поздрави адвокатите и накрая ме погледна любопитно.

— Ейдриън, това е доведената ми сестра Карли Декарло — представи ме Лин. — Карли подготвя статия за Ник за «Уолстрийт уикли».

Гарнър не проговори, само ме огледа внимателно. Ядосах се на себе си, задето не си бях тръгнала в мига, когато видях Уолингфорд и адвокатите тук.

— Отбих се да видя Лин по същата причина като вас, господин Гарнър — казах решително. — Да изразя съжалението си, че очевидно Ник е загинал при катастрофата.

— В такъв случай сме на различно мнение, госпожице Декарло — рязко отвърна Ейдриън Гарнър. — Не мисля, че това е толкова очевидно. Срещу всеки, който вярва, че парчето от риза е доказателство за смъртта на Ник, ще има десет други, убедени, че Ник нарочно го е захвърлил там с надеждата да бъде намерено. Акционерите и служителите са достатъчно ядосани. Смятам и вие ще се съгласите, че Лин вече пострада от този гняв. Ако тялото на Никълъс Спенсър не бъде открито, тя не би трябвало да казва нищо, което може да се тълкува като опит да убеди хората в смъртта му. Според мен най-подходящият отговор за нея е просто да каже: «Не знам какво да мисля.» — Обърна се към нея, — Лин, трябва да направиш онова, което смяташ за правилно, разбира се. Пожелавам ти всичко хубаво.

След небрежно кимване един от най-богатите и могъщи хора в страната се оттегли.

Уолингфорд изчака да чуе затварянето на външната врата и каза разгорещено:

— Смятам, че Ейдриън Гарнър се държи прекалено заповеднически.

— Но може би е прав — отбеляза Лин. — Всъщност, Чарлз, мисля, че наистина е прав.

Уолингфорд сви рамене.

— Цялата тази история е ужасно объркана — отвърна той, после се изчерви. — Лин, съжалявам, но знаеш какво имам предвид.

— Да, знам.

— Толкова обичах Ник! Работих с него осем години и смятах това за привилегия. Все още не мога да повярвам.

Поклати глава и погледна адвокатите, после се обърна към Лин.

— Лин, ще те уведомявам за всичко, което чуем.

Тя се изправи и по неволната й гримаса разбрах, че краката още я болят. Очевидно беше изтощена, но настоя да остана и да пия едно блъди мери с нея. Заговорихме за семейството. Съобщих й, че съм звъннала на баща й във вторник, за да го информирам за състоянието й, а в сряда — на майка ми, за да й разкажа за новата ми работа.

— Говорих с татко в деня, когато попаднах в болницата, а и на следващата сутрин — каза Лин. — Казах му, че ще изключа телефона, за да мога да си почина, и ще му се обадя през уикенда. Ще го направя днес следобед, след като подремна малко.

Надигнах се и оставих празната чаша.

— Ще поддържаме връзка.

Денят беше прекрасен и реших да се прибера пеша. Разходките проясняват мозъка ми, а ми се струваше, че имам доста материал за размишления. Последните две минути с Лин изискваха специално внимание. Втория път, когато я посетих в болницата, я заварих да говори по телефона. В края на разговора тя каза: «И аз те обичам.» После ме видя и заяви, че говорела с баща си.

Дали сега бе объркала кой ден беше говорила с него? Или пък просто се бе глезила с някой друг? Може да е била някоя от приятелките й. И аз често казвам «Обичам те», когато говоря с някой от приятелите си. Но има много начини, по които се изричат тези думи, а гласът на Лин звучеше доста топло и секси.

Следващата мисъл, която прелетя през главата ми, ме шокира. Дали госпожа Никълъс Спенсър си бе побъбрила мило с изчезналия си съпруг?

Карли Декарло. Трябваше да разбере къде живее. Беше доведена сестра на Лин Спенсър, но това бе всичко, което знаеше за нея. Името му беше познато. Ани му бе говорила за нея. Но защо? И къде би могла Ани да се запознае с нея? Вероятно е била пациентка в болницата. Да, това бе съвсем възможно.

След като беше изготвил плана си и бе почистил и заредил пушката, Нед се чувстваше по-спокоен. Най-напред госпожа Морган. С нея щеше да е съвсем лесно — тя винаги заключваше вратата си, но той щеше да почука и да й каже, че има подарък за нея. Щеше да го направи скоро. Но преди да я застреля, искаше да й каже в лицето, че не трябваше да го лъже за апартамента, който уж искала за сина си.

Щеше да подкара към Гринуд лейк, докато е още тъмно. Там щеше да посети госпожа Шафли и семейство Харник. Щеше да е по-лесно и от стрелянето по катерици, тъй като всички още ще спят. Семейство Харник винаги оставяха отворен прозореца на спалнята си. Нед можеше да се прехвърли през него преди да усетят какво става. И нямаше да му се наложи да влиза в къщата на госпожа Шафли. Просто щеше да застане до прозореца на спалнята и да насочи лъча на фенера си към нея. Когато се събуди, ще й обясни какво възнамерява да направи и после ще я застреля.