Мери Кларк - Тук и отново

Разследването ми не напредваше. Обадих се в болницата и ми съобщиха, че са изписали Лин.

Според сутрешните вестници Марти Бикорски бе обвинен в подпалвачество и застрашаване на живота й, но все пак беше освободен под гаранция. Открих името му в указателя на Уайт Плейнс и набрах номера. Включи се телефонен секретар и оставих съобщение: «Обажда се Карли Декарло от „Уолстрийт уикли“. Видях ви на събранието на акционерите и не ми направихте впечатление на човек, който би подпалил нечий дом. Надявам се да ми се обадите. Ако мога, бих искала да ви помогна.»

Телефонът ми звънна секунди след като затворих.

— Обажда се Марти Бикорски — представи се той с измъчен глас. — Не мисля, че някой би могъл да ми помогне, но ще се радвам, ако опитате.

След час и половина паркирах пред къщата му — спретната и добре поддържана стара постройка. На моравата отпред се вееше американското знаме. Капризното априлско време продължаваше да прави номера. Този ден духаше силен вятър и се бе смрачило. Трябваше да си облека пуловер под лекото пролетно яке.

Бикорски сигурно ме бе очаквал с нетърпение, защото вратата се отвори още преди да звънна. Вгледах се в лицето му и първата ми мисъл беше: горкият човечец! Изражението му беше толкова измъчено, че сърцето ме заболя. Но той направи усилие да изправи отпуснатите си рамене и успя да се усмихне леко.

— Заповядайте, госпожице Декарло. Аз съм Марти Бикорски.

Протегна ръка, но бързо я отдръпна. Беше здраво увита в бинтове. Спомних си обяснението му пред ченгетата, че я е изгорил на печката.

Тесният коридор водеше към кухнята. Всекидневната се намираше вдясно от вратата. Марти каза:

— Жена ми прави кафе. Можем да седнем в кухнята, ако искате.

— Чудесно.

Последвах го в кухнята, където жена, застанала с гръб към нас, вадеше кекс от фурната.

— Рода, това е госпожица Декарло — представи ме Марти.

— Моля, наричайте ме Карли. Всъщност името ми е Марша, но в училище децата започнаха да ми викат Карли и така си останах и до днес.

Рода Бикорски беше горе-долу на моята възраст, няколко сантиметра по-висока от мен, с дълга тъмно руса коса и яркосини очи. Бузите й бяха порозовели. Зачудих се това ли беше естественият им цвят, или емоционалният катаклизъм в живота й се отразяваше на здравето й.

И тя като съпруга си бе облечена в джинси и фланела. Усмихна се мило и каза:

— Иска ми се някой да измисли подходящ прякор за Рода.

Кухнята беше безукорно чиста и уютна. Масата и столовете бяха в ранен американски стил, а линолеумът с шарки на тухли бе същият като в старата ни къща.

Настаних се до масата, благодарих за кафето и с удоволствие си взех парче кекс. От мястото си виждах през прозореца малкия заден двор. Две люлки и катерушка подсказваха за детско присъствие.

Рода Бикорски забеляза накъде гледам.

— Марти построи катерушката и люлките за Маги — обясни тя и седна срещу мен. — Карли, ще бъда напълно откровена с теб. Не ни познаваш. Репортер си. Тук си, защото каза на Марти, че искаш да ни помогнеш. Имам един съвсем елементарен въпрос. Защо искаш да ни помогнеш?

— Присъствах на събранието на акционерите. Впечатлението ми от избухването на съпруга ти бе, че е отчаян баща, а не отмъстител.

Изражението й стана по-дружелюбно.

— Значи знаеш за него повече от полицаите. Ако бях усетила накъде бият, никога нямаше да им разкажа за безсънието на Марти и за това, че става посред нощ да пуши.

— Винаги си ме тормозила да откажа цигарите — сухо каза Марти. — Трябваше да те послушам.

— От прочетеното във вестниците разбрах, че веднага след събранието на акционерите си отишъл на работа в бензиностанцията. Така ли беше? — попитах.

Бикорски кимна.

— Смяната ми беше от три до единадесет. Закъснях, но едно от момчетата ме покри. След работа още се чувствах нервен, затова отидох да пийна няколко бири преди да се прибера у дома.

— Вярно ли е, че в бара си споменал нещо за подпалване на дома на Спенсър?

Той се намръщи и поклати глава.

— Виж, няма да те лъжа, загубата на парите ме разстрои. Съсипан съм. Това е домът ни, а сега трябва да го обявим за продан. Но никога не бих подпалил нечия къща. Само си дрънкам.

— Точно така е! — потвърди Рода, като стисна ръката на мъжа си, а после го погали по бузата. — Всичко ще се оправи, Марти.

Бях напълно убедена, че Бикорски казва истината. Всички доказателства срещу него бяха косвени.

— Значи си излязъл да запалиш цигара около два часа във вторник сутрин?