Мери Кларк - Тук и отново

Когато доктор Бродерик се бе съгласил да се види с мен, бях доста изненадана. Също така ме изненада признанието му, че е разполагал с част от документацията на доктор Спенсър и само преди месеци я е предал на човек, чието име не си спомня. Спенсър винаги бе твърдял, че проучванията на баща му са помогнали много в работата в «Генстоун». Беше оставил документацията в старата къща по молба на доктор Бродерик. А той е трябвало да се отнася с нея изключително грижливо.

Може и да го е правил. Може би въобще не съществуваше червенокос човек.

— Кейси, страхотно ми помагаш в мисленето — казах и се нахвърлих върху скаридите. — Май е трябвало да станеш психиатър.

— Всички лекари са психиатри, Карли. Някои просто още не са го разбрали.

Чудесно е да съм в «Уолстрийт уикли», да си имам собствено бюро и компютър. Може и да има хора, които мечтаят само за път, но аз не съм от тях. Е, не че не обичам да пътувам. Правила съм профили на знаменитости, които са ме отвеждали в Европа, Южна Америка и дори в Австралия, но след като ме е нямало няколко седмици, с радост се прибирам у дома.

За мен домът е прекрасното късче земя, наречено остров Манхатън. Обичам да се разхождам из него и да чувствам присъствието на сградите, които прадедите ми видели, когато пристигнали в Ню Йорк — единият от Изумрудения остров (Ирландия), а другият от Тоскана.

Тези мисли прелетяха из главата ми, докато подреждах малкото си лични вещи в бюрото и преглеждах бележките си за събранието, което щеше да се състои в кабинета на Кен.

В света на горещите новини и крайните срокове няма губене на време. Кен, Дон и аз се поздравихме набързо и веднага се захванахме за работа. Кен се настани зад бюрото си. Беше облечен в пуловер и риза с отворена яка и приличаше на пенсиониран футболист.

— Ти си първи, Дон — каза той. Дон прелисти бележките си.

— Спенсър бил назначен в компания за медицински доставки «Джакман» преди четиринадесет години, след като взел магистърска степен в Корнел. По онова време компанията била малка и семейна. С помощта на тъста си Спенсър откупил дяловете на семейство Джакман. Преди осем години, когато създал «Генстоун», започнал да продава акции, за да финансира проучванията. Купил си къщата в Бедфорд и апартамента в Ню Йорк. Имението струвало три милиона, но с подобренията и нарастването на цените по време на пожара вече било няколко пъти по-скъпо. Апартаментът бил купен за четири милиона, а и в него били вложени доста пари. Но не бил една от онези мансарди с астрономически цени, за какъвто го представят в статиите. И къщата, и апартаментът имали ипотеки, които постепенно били изплатени.

Спомних си думите на Лин, че е живяла в дома на първата съпруга на Ник.

— Кражбите в компанията започнали преди години. А преди година и половина Ник Спенсър започнал да взима заеми срещу собствените си акции. Никой не знае защо.

— За да запазим последователността, ще се включа тук — каза Кен. — Това е било по времето, когато, според доктор Келтавини, в лабораторията са се появили проблеми. Поколения мишки, получили ваксината, започнали да развиват ракови клетки. Спенсър вероятно е осъзнал, че къщичката му от карти ще се срине всеки момент, и се е захванал да присвои колкото се може повече. Смята се, че срещата в Пуерто Рико е била стъпка по пътя му към изчезване от страната. Но после късметът му изневерил.

— Споменал пред лекаря, който купил къщата на баща му, че нямал толкова време, колкото си мислел — обадих се и аз, а после им разказах за документацията, която доктор Бродерик бил предал на червенокос човек, представил се за служител на Спенсър. — Трудно ми е да повярвам, че някой лекар би предал подобна документация, без да провери дали молбата е редовна или поне да получи подписана разписка за нея.

— Възможно ли е някой от компанията да е имал подозрения към Спенсър? — попита Дон.

— Не и според онова, което чух на събранието на акционерите — отговорих. — И определено за доктор Келтавини съществуването на тази документация бе новина. Мисля, че ако някой би се заинтересувал от ранните експерименти на аматьор микробиолог, това трябва да е човек като него.

— Бродерик споделял ли е с някой друг за прибирането на документацията? — попита Кен.

— Спомена, че е говорил със следователите. А след като ми разказа историята доброволно, смятам, че никой друг не я знае — отговорих, но осъзнах, че не бях задала този въпрос на доктор Бродерик.