Мери Кларк - Тук и отново

Тя кимна.

— И аз съм чувала същото.

— Ранната документация на доктор Спенсър е била запазена за Ник от лекаря, който купил къщата им в Каспиън, Кънектикът. Но човек, който твърдял, че е от «Генстоун», отишъл там миналата есен и взел документацията.

— Защо казвате «твърдял, че е от „Генстоун“»?

Обърнах се. Доктор Келтавини стоеше до вратата.

— Причината е, че Ник Спенсър лично отишъл да прибере документите и според доктор Бродерик бил видимо разстроен, когато научил за онова посещение.

Трудно бе да се прецени реакцията на Келтавини. Изненада? Загриженост? Или по-скоро нещо като тъга? Бих дала всичко, за да мога да прочета мислите му.

— Знаете ли името на човека, който е взел документацията? — попита доктор Кендал.

— Доктор Бродерик не помни името му. Описа го като добре облечен мъж с червеникава коса, на около четиридесет години.

Спогледаха се. Доктор Келтавини поклати глава.

— Няма такъв човек, свързан с лабораторията. Вероятно секретарката на Ник Спенсър, Вивиан Пауърс, би могла да ви помогне.

Искаше ми се да задам поне двайсет въпроса на доктор Келтавини. Инстинктът ми сочеше, че възрастният човек е във война със самия себе си. Предния ден ми бе казал, че презира Ник Спенсър не само заради лицемерието му, но и защото бе съсипал репутацията му. Не се съмнявах, че говореше искрено, но чувствах, че в главата му се върти още нещо. Той се обърна към доктор Кендал:

— Лора, ако ние бяхме изискали документацията, нямаше ли да използваме собствените си доставчици?

— Така мисля, докторе.

— Аз също. Госпожице Декарло, знаете ли телефона на доктор Бродерик? Бих искал да поговоря с него.

Дадох му телефона и си тръгнах. Отбих се на рецепцията и там потвърдиха, че ако господин Спенсър е искал да му се достави нещо, със сигурност би използвал един от тримата си доставчици за тази цел. Поисках да се видя и с Вивиан Пауърс, но ми съобщиха, че си е взела почивен ден.

Напуснах «Генстоун» сигурна поне в едно: човекът с червеникавата коса, който бе взел документацията на доктор Спенсър, не е бил упълномощен да направи това.

Въпросът беше къде са отишли документите. И каква важна информация са съдържали?

Не знам кога точно започнах да се влюбвам в Кейси Дилън. Май още преди години. Името му е Кевин Къртис Дилън, но цял живот го наричат Кейси, също както аз, Марша, съм известна като Карли. Кейси е хирург-ортопед в специализирана болница. Навремето, когато и двамата живеехме в Риджпорт, а аз бях в първия клас на гимназията, той ме покани на абитуриентския си бал. Паднах си по него, но после Кейси отиде в колеж, а когато се върна, не ми обръщаше никакво внимание.

Видяхме се отново преди около шест месеца във фоайето на бродуейски театър. Аз бях сама, а той — с гадже. След един месец ми се обади. Две седмици по-късно отново ми се обади. Ясно е, че доктор Дилън, красивият тридесет и шест годишен хирург, не копнее за компанията ми прекалено често. Е, сега ми се обажда редовно, но не достатъчно редовно за мен.

Мога да призная, че макар да се страхувам да не разбият отново сърцето ми, обичам всеки миг, в който съм с Кейси. Бях невероятно шокирана, когато се събудих посред нощ преди няколко месеца и си припомних съня си, в който ние с него купувахме салфетки за коктейли за купоните в дома ни. В съня си дори видях имената ни, бродирани на салфетките — «Кейси и Карли».

Повечето от срещите ни са планирани предварително, но когато се прибрах у дома след тежкия и дълъг ден, на телефонния секретар ме чакаше съобщение: «Карли, искаш ли да хапнем някъде?»

Идеята ми се стори чудесна. Кейси живее на Западна осемдесет и пета улица и често се срещаме в едно ресторантче в центъра. Звъннах му, оставих съобщение, че с удоволствие ще вечерям с него, после си записах събитията от деня и реших да си взема горещ душ.

Цедката на душа ми е сменяна вече два пъти, но без резултат. Все още първо едва капе, после те зашеметява със силна струя, а температурата на водата е направо травмираща. Вечно си мисля колко ли е хубаво да се потопиш в топло джакузи. Бях планирала да се снабдя с една от тези луксозни вани, когато си купя нов апартамент, но сега благодарение на инвестицията ми в «Генстоун» джакузито се бе превърнало в химера.

Кейси ми звънна, докато си сушах косата. Разбрахме се, че китайска вечеря в «Шун Ли» е прекрасна идея и ще се видим в осем, за да се приберем навреме. Той имаше планирана операция за рано сутринта, а аз трябваше да се подготвя за срещата с момчетата в девет часа.