Мери Кларк - Тук и отново

Разбира се, можеше да им каже, че е тук, защото има час при доктор Грийн. Това си беше вярно. Доктор Грийн бе претоварен с пациенти, но все пак го бе приел през обедната си почивка. Беше свестен човек, макар и да бе съгласен с Ани, че Нед е трябвало да обсъди продажбата на къщата в Гринуд лейк с нея.

Не сподели с доктор Грийн колко е ядосан, само му каза, че е адски тъжен, че Ани ужасно му липсва и все още много я обича.

Докторът не знаеше истинската причина за смъртта на Ани — как побягна от къщата, подкара бързо колата и бе ударена от камиона за боклук. И всичко това защото бе невероятно ядосана на мъжа си заради акциите на «Генстоун». Грийн не знаеше, че Нед бе работил с градинаря, който се грижеше за палата в Бедфорд, и затова познаваше толкова добре мястото.

Лекарят му даде успокоителни и приспивателни. Нед взе две от тях веднага щом се прибра и заспа на канапето. Събуди се четиринадесет часа по-късно — в единадесет в четвъртък сутринта.

Хазайката му, госпожа Морган, звънна на вратата. Майка й бе собственица на къщата преди двадесет години, когато двамата с Ани се нанесоха тук, но госпожа Морган я наследи миналата година.

Нед не я харесваше. Беше едра жена с изражение на човек, който търси разправии. Той застана пред вратата, за да й попречи да влезе, но хазайката пак се опитваше да надникне вътре.

Най-после госпожа Морган заговори. Гласът й обаче не прозвуча грубо и силно както обикновено.

— Нед, мислех, че вече си отишъл на работа.

Той не отговори. Не я засягаше, че отново го бяха уволнили.

— Знаеш, че много съжалявам за Ани — продължи тя.

— Да, разбира се.

Чувстваше се толкова омаломощен от ефекта на приспивателните, че му бе трудно дори да промърмори.

— Нед, има проблем.

Съчувственият тон изчезна, заменен от деловит.

— Договорът ти изтича на първи юни. Синът ми ще се жени и се нуждае от апартамента ти. Съжалявам, но знаеш как е. В памет на Ани ще те оставя да живееш тук през май, без да плащаш наем.

След един час той потегли към Гринуд лейк. Някои от старите му съседи бяха навън и работеха в градините си. Нед спря пред имота, където навремето се бе издигала къщата им. Сега всичко бе зелена морава. Дори цветята, които Ани бе насадила с обич, бяха изчезнали. Дъртата госпожа Шафли, която живееше от другата страна на дома им, подкастряше мимозите в двора си. Тя вдигна глава, забеляза го и го покани на чай.

Сервира му домашен кекс и дори си спомни, че Нед обичаше чая много сладък.

Изглеждаш ужасно, Нед — каза тя с насълзени очи. — Ани не би се зарадвала да те види толкова неспретнат. Тя вечно се грижеше за вида ти.

— Трябва да се изнеса от апартамента — отвърна той. — Хазайката го иска за сина си.

— Къде ще отидеш?

— Не знам.

Макар все още да се бореше с ефекта от приспивателните, Нед внезапно се сети нещо.

— Госпожо Шафли, мога ли да наема стаята ви за гости, докато открия нещо друго?

Веднага забеляза отказа в очите й.

— Заради Ани — добави Нед, тъй като знаеше, че госпожа Шафли много обичаше жена му.

Но тя поклати глава отрицателно.

— Нед, няма да се получи. Не си най-спретнатият човек. Ани вечно разтребваше след теб. Къщата ми е прекалено малка и ще започнем да се караме.

— Мислех, че ме харесвате — отвърна Нед и усети как го обзема гняв.

— Харесвам те. Но да живееш с някого е друго нещо — каза тя и погледна през прозореца. — О, виж, Хари Харник.

Госпожа Шафли изтича до вратата и повика Харник.

— Ела у нас. Нед ми е на гости.

Хари Харник беше съседът, който предложи да купи къщата им, защото се нуждаеше от по-голям двор. Ако Хари не бе дал офертата си, Нед нямаше да продаде дома си и да вложи парите в проклетата компания. А сега Ани я нямаше, къщата я нямаше, а хазайката искаше да го изрита от апартамента. Госпожа Шафли, която винаги се държеше мило, когато Ани бе тук, дори не искаше да му даде стая под наем. А Хари Харник влизаше в къщата със съчувствена усмивка на лицето си.

— Нед, ужасно съжалявам за Ани. Беше прекрасен човек.

— Прекрасен — потвърди госпожа Шафли. Предложението на Харник да купи имота им бе първата стъпка към смъртта на Ани. А госпожа Шафли го бе повикала тук само защото не искаше да остава насаме с Нед. Страхуваше се от него. Дори и Харник го гледаше странно. Очевидно той също се страхуваше.

Хазайката, макар и да се надуваше, му предложи да остане безплатно в апартамента през май, защото и тя се страхуваше от него. Синът й никога не би се нанесъл при нея — двамата не се разбираха. Просто искаше да се отърве от Нед.