Мери Кларк - Тук и отново

Стигнах до «Шун Ли» точно в осем. Кейси ме очакваше в едно от сепаретата с вид на човек, който чака от известно време. Винаги ме кара да се чувствам закъсняла, макар да може да си сравни часовника по мен. Поръчахме си вино, прегледахме менюто и се споразумяхме да си разделим порция скариди «Темпура» и лютиво пиле. После се заприказвахме за последните няколко седмици.

Похвалих му се с назначението в «Уолстрийт уикли» и той се впечатли. После му разказах за статията за Никълъс Спенсър и разсъждавах на глас — нещо, което съм склонна да правя само когато съм с Кейси.

— Проблемът е, че насочената към Спенсър ярост е абсолютно лична. Разбира се, става дума за пари и за някои хора е само това, но за другите има и нещо повече. Чувстват се напълно предадени.

— Смятали са го за божество, което ще ги докосне и ще ги излекува — рече Кейси. — Като лекар ежедневно виждам обожествяването на героите, когато успеем да спасим пациент. Спенсър обещаваше да освободи целия свят от заплахата на рака и когато ваксината се провали, може да е откачил.

— Какво искаш да кажеш с това «откачил»?

— Карли, по каквато и да е причина той е откраднал пари. Ваксината му се провали. Очакваше го позор и затвор. Чудя се каква ли е била застраховката му. Някой проверил ли е?

— Сигурна съм, че Дон Картър, който отговаря за деловата част от статията ни, ще го направи, ако вече не се е погрижил, разбира се. Значи смяташ, че Ник Спенсър нарочно е решил да катастрофира?

— Няма да е първият, избрал този изход.

— Да, предполагам, че си прав.

— Карл и, изследователските лаборатории са оранжерия за клюки. Говорих с някои хора. От няколко месеца се носели слухове, че окончателните резултати в «Генстоун» не отговарят на очакванията.

— Мислиш ли, че Спенсър е знаел това?

— Ако всеки друг в бизнеса е знаел, не виждам как той би могъл да не го чуе. Позволи ми да ти обясня нещо. Фармацевтичните компании правят бизнес за милиарди долари. «Генстоун» не са единствените, които отчаяно се опитват да излекуват рака. Компанията, която открие вълшебното средство, ще получи патент за милиарди. Не се залъгвай. Другите компании подскачат от радост, че ваксината на Спенсър се провали. Всички те работят ожесточено, за да станат победители. Парите и Нобеловата награда са доста добър стимул.

— Не представяш медицината в много добра светлина, докторе.

— Не възнамерявах да я представям в каквато и да е светлина. Просто ти казвам как стоят нещата. Същото е и с болниците. Конкурираме се за пациенти. Те ни носят приходи. А приходите означават, че болницата може да поддържа най-доброто съвременно оборудване. И как привличаш пациенти? С назначаването на най-добрите лекари. Как мислиш, защо лекари, които вече са си създали име в тяхната област, непрестанно биват канени на нови места? За тях се води война и винаги е било така. Имам приятели в изследователските лаборатории по болниците, които ми казват, че вечно са нащрек за шпиони. Кражбата на информация за нови лекарства и ваксини не спира. А дори и без кражбите състезанието да си първият, открил вълшебното лекарство или ваксина, продължава двадесет и четири часа в денонощието седем дни седмично. Ник Спенсър е бил изправен срещу всичко това.

Думата «шпиони» ме впечатли и се замислих за непознатия, който бе взел документацията от кабинета на доктор Бродерик. Разказах на Кейси за него.

— Карли, казваш, че Ник Спенсър е взел част от документацията на баща си преди дванадесет години, а някакъв неупълномощен тип се е върнал за остатъка миналата есен. Това не ти ли говори, че някой я е смятал за изключително ценна? При това е стигнал до този извод още преди самият Спенсър да се усети.

— Последните думи на Спенсър били «Нямам толкова време, колкото си мислех». Това се случва само шест седмици преди катастрофата на самолета му. Непрестанно мисля за тези думи.

— Какво е искал да каже?

— Не знам. Но според теб на колко души може да е разказал, че документацията на баща му се намира в старата семейна къща? Имам предвид, когато се изнесеш и в дома ти дойде ново семейство, не е обичайно да оставиш нещата си там на склад. Просто обстоятелствата тук са били различни. Докторът се е надявал да работи в лабораторията като хоби, но сега твърди, че я използвал за кабинети за преглед.

Вечерята ни пристигна. Изглеждаше и ухаеше вълшебно. Осъзнах, че не съм хапнала нищичко след онази кифла в малкото ресторантче. После си помислих, че след като се видя с Кен Пейдж и Дон Картър в офиса утре сутрин, отново ще подкарам към Каспиън.