Мери Кларк - Тук и отново

Духаше силен вятър и клоните на дърветата се люлееха пред очите му. Отначало си помисли, че вижда техните сенки. Но после сянката се превърна в мъжка фигура и дори му се стори, че вижда лице в съня си.

Дали това бе като сънищата му за Ани, толкова реални, че дори усещаше уханието на праскова от нейния лосион за тяло?

Сигурно е така, реши Нед. Само сън, нали?

В пет часа, когато започна да просветлява, той се надигна. Тялото го болеше от спането в креслото, но болката в сърцето му бе още по-ужасна. Искаше Ани. Нуждаеше се от нея. Но вече я нямаше. Прекоси стаята и си взе пушката. Всички тези години я бе държал скрита зад купчина боклуци в тяхната половина на гаража. Седна отново и стисна дулото.

Пушката щеше да го отведе при Ани. Щеше да отиде при нея, когато приключи с онези хора, които бяха причинили смъртта й.

Внезапно си припомни миналата нощ. Лицето в имението в Бедфорд. Само сън ли беше или наистина го бе видял?

Нед легна и се опита да заспи отново, но не можа. Изгорената му ръка бе възпалена и го болеше ужасно, но не можеше да отиде в спешното отделение. Бе чул по радиото, че са арестували някакъв мъж с изгорена ръка.

Имаше късмет, че срещна доктор Райън във фоайето на болницата. Ако беше отишъл в спешното отделение, някой можеше да съобщи в полицията. И тогава щяха да открият, че миналото лято бе работил за градинаря в Бедфорд. Но пък някъде бе загубил рецептата, която доктор Райън му даде.

Вероятно ако намаже ръката с масло, ще се почувства по-добре. Веднъж майка му бе направила така, когато си изгори ръката, палейки цигара от печката.

Разумно ли бе да помоли доктор Райън за нова рецепта? Можеше да му се обади по телефона.

Но това нямаше ли да напомни на доктора, че часове след пожара в Бедфорд Нед му бе показал изгорената си ръка?

Не можеше да реши какво да прави.

Бях изрязала всички статии за Ник Спенсър от «Каспиън джърнъл». След като говорих с Вивиан Пауърс, ги прегледах отново и намерих снимката от вечерята на петнадесети февруари, на която Ник бе получил наградата «Почетен гражданин». Под снимката бяха написани имената на всички на неговата маса. Това бяха председателят на борда на директорите на болницата в Каспиън, кметът, щатският сенатор, свещеникът и няколко мъже и жени, несъмнено важни клечки в града, от онези, които задължително присъстват на всички благотворителни вечери.

Записах си имената им и потърсих телефоните. Исках да разбера при кого бе отишъл Ник на следващата сутрин след срещата си с доктор Бродерик. Шансът не бе голям, но може би е бил някой от тези хора. Реших да не досаждам на кмета, щатския сенатор и председателя на борда на директорите на болницата и да поговоря с някоя от жените.

Според доктор Бродерик Спенсър се върнал неочаквано в Каспиън онази сутрин и бил разстроен от липсата на документацията на баща му. Винаги се опитвам да се поставя на мястото на човека, когото искам да проуча. Ако бях на мястото на Ник и нямах какво да крия, щях да отида направо в офиса си и да започна разследване.

Снощи, след като се прибрах от вечерята с Кейси, облякох любимата си нощница, пъхнах се в леглото, облегната на няколко възглавници, и разпрострях върху покривката всички статии за Ник, които бях събрала. В нито една от тях не се споменаваше фактът, че Спенсър е оставил документацията от ранните експерименти на баща си при доктор Бродерик в Каспиън.

Логично е подобна информация да е известна на малко хора. Но ако можеше да се вярва на доктор Келтавини и доктор Кендал, те не знаеха за съществуването на старите бележки, а човекът с червената коса не е бил от доставчиците на компанията.

Но как някой извън компанията би могъл да знае за документацията, а и защо би искал да се сдобие с нея?

Звъннах на три от телефоните и оставих съобщения. Единственият човек, с когото се свързах, бе отец Хауел, презвитерианският свещеник от благотворителната вечеря. Държа се любезно, но каза, че онази вечер не бил говорил много с Ник Спенсър.

— Поздравих го за получаването на наградата, разбира се. А после, както всички други, и аз бях изненадан и натъжен, когато научих за обвиненията срещу него и за това, че болницата е претърпяла ужасна финансова загуба заради инвестициите в компанията му.

— Отче, на повечето подобни балове хората стават от местата си и се смесват с останалите. Забелязахте ли Ник Спенсър да говори с някого?

— Не, не забелязах, но мога да поразпитам, ако искате.