Едгар Уолъс - Летящата бригада

Той почти се скри зад Мак Джил, когато детективът се обърна към него.

— Хелоу, Тайзър, и ти си бил тук! Действуваше ти на нервите, нали?

— Какво искаш да знаеш за стареца? — попита Марк грубо.

Присъствието на детектива го вбесяваше. Обстоятелството, че той е бил насаме с Ан, макар и за няколко минути, даваше храна на въображението му.

— Знаеш ли нещо относно сегашната му резиденция? — попита Брадлей.

— Ли Жозеф? Казах ти не. Дяволски мистериозен си, инспекторе.

— Ние дължим успеха си на мистериите — каза Брадлей хладно. Той срещна погледа на момичето. — Вие не се страхувахте от него, нали? — Той пак се усмихна, взе си шапката и тръгна към вратата.

— Лека нощ, мис Перимен, нощта е твърде лоша.

Тя знаеше какво означаваха тези думи.

— Лека нощ, Мак Джил, надявам се, няма да те срещна на западното шосе.

Дълго след неговото излизане никой не проговори.

— Какво иска да каже? — попита Марк най-после.

— Този човек не е хуманен, Марк — изтрака Тайзър. — Има нещо зад всичко това — има, сигурен съм! Лоша нощ, западно шосе, мислиш ли, че знае?

Марк натисна звънеца за Ледсън.

— Не ми трябваш повече тази нощ — каза той и човекът в следващата секунда изчезна.

Той видя Ан да отива към вратата и я спря.

— Не си отивай, мила. Надявам се, че не си много уморена.

— Защо? — попита тя.

Марк погледна Тайзър и после нея.

— Нуждая се от твоята помощ тази нощ — каза той.

— Мога ли да си ида, скъпи Марк? — замоли Тайзър. — Не се чувствувам добре.

— Стой тук! — отсече Марк. — Искам да заведеш Ан до гаража.

Тя вдигна глава.

— До гаража ли? Тази нощ?

— На Еджуеър Роуд — каза Марк весело. — Оставих колата ти там след делото. Мислех, че така ще е по-добре, ако се случи нещо, и то се случи.

Тя се върна и седна на стола, освободен от Брадлей.

— Знам, че ще ми помогнеш. Намирам се в затруднено положение. Там има 10 килограма стока и дузина автоматични револвери. Ще намериш кутията зад петролните варели.

Тя отвори уста от удивление.

— Автоматични револвери?

— Да, получих ги от Белгия за продан — каза Марк. — От тях се печели много. Всичко това трябва да се занесе до Бристол тази нощ. Там имам човек, който ще ги скрие на безопасно място.

— Аз съм го правил и по-рано, мила — пледираше Тайзър. — То е дребна работа…

— Брадлей няма да се намеси — продължаваше Марк. — Не тръгвай към север, мини през Ъксбридж и завий…

— Не мога — каза Ан.

Очите му се стесниха.

— Какво? Не можеш? Искаш да кажеш, че не искаш?

— Не мога да напусна това здание тази нощ.

— Защо не? — попита Марк.

Тя сви рамене.

— Просто не мога и това е всичко. Освен това нямам разрешително. Изглежда сте забравили това обстоятелство.

— Никой не може да знае това — каза Марк. — Искам да направиш това заради мен.

Ан поклати глава.

— Заради никого.

Марк Мак Джил отиде към нея, постави ръката си на рамото й и я погледна право в очите.

— Какво има?

— Тази нощ няма да излизам — каза тя бавно и натъртено.

— Но не мислиш ли, — изписка Тайзър, — че бедният скъп Марк, и ти, и всички нас ни заплашва грозна опасност, ако не направиш това.

— Няма да напусна това здание тази нощ — повтори Ан. — Ще отида утре, ако искате.

— Утре ще бъде късно — каза Марк. — Бъди разумна, Ан. Знаеш, че не бих настоявал, ако нямаше причини за това. А знаеш също така, че не бих те пращал, ако имаше някакъв риск за тебе.

— Рискът не ме плаши — каза Ан спокойно. — Не искам да ида, това е всичко.

Тайзър издаде някакъв жален звук, но другият го накара да мълчи.

— Не говори. Добре, Ан, прави каквото знаеш. Не отивай, моя мила. — Той извади една пура и я запали. — Какво каза Брадлей?

Разговорът беше изведнъж променен.

— Нищо особено — каза Ан.

— Чудя се как можете въобще да му говорите — каза Тайзър, като бършеше мокрото си лице.

— Какво каза той? — попита отново Марк.

Ан сви рамене с безразличие.

— Как сте и всичко друго от този сорт.

— Той тук ли беше, когато ти влезе?

Ан кимна.

— Ледсън не ти ли каза, че той е тук?

— Не — каза Ан. — Аз влязох с твоя ключ.

Лека усмивка заигра на устните на Марк.

— Охо! Това му е подействувало много.

Тя се замисли за момент.

— Не мисля така.

Отиде при рояла и замислено се облегна на него.

— Той не е от хората, които биха мислили лошо.

Марк пак се усмихна.

— Така ли?

Тя седна до пианото и прекара пръсти по клавишите, изсвири един откъс от Лоенгрин и спря.