Едгар Уолъс - Летящата бригада

— От полза? Разбира се, и ползата й ще бъде още по-голяма, когато си върне правото да шофира.

Тайзър привлече един стол до масата и като седна на него, покани събеседника си на другия.

— Да помислим малко за това, скъпи приятелю — продължи той с блестяща усмивка, която не допадаше нито на лицето, нито на гласа му.

Жестът беше толкова величествен, че за момент Марк го послуша. Едва когато седна на стола, му стана ясно, че за пръв път изпълнява заповед на Тайзър и това го удиви.

— Каква е идеята ти? — попита той гневно.

Тайзър погледна покрай него. Твърде мъчно беше да го накараш да те погледне в очите.

— Брадлей излъга, за да спаси нашата скъпа Ан — каза той. — Той не би могъл да скрие едно по-сериозно престъпление.

Марк го погледна изпод спуснатите си клепки.

— Не мога да разбера достатъчно ясно мисълта ти.

Тайзър се усмихна с пресилена, но скромна усмивка.

— Бихме могли да дадем на нашия приятел Брадлей едно сериозно занимание. Бог да ме прости, че ще поставя Ан в едно твърде… бих казал, деликатно положение! Но предположи, въобрази си, скъпи Марк, че той я обвини в друго нещо… много по-сериозно. Предположи, че въпреки волята си трябва да даде доказателства срещу една убийца?

Марк скочи на крака.

— Какво искаш да кажеш? — попита той дрезгаво. — Ан Перимен не е убийца.

В този момент той разбра колко бързо работеше мозъкът на Тайзър.

— Ан е голям товар за нас — продължи Тайзър. — Мисля, че тя не е била много добра към теб, добри приятелю. А наближава катастрофа…

— Откъде знаеш това? — попита бързо Марк.

Тайзър се усмихна.

— Разполагам с много факти — каза той. — Тя също така е извор на опасност. Не би ли било възможно… — той простря ръце и сви рамене, като не завърши изречението.

Марк го гледаше учудено.

— Искаш да поставя Брадлей натясно, а? Момичето ли ще бъде клопката?

Тайзър отново кимна.

— Представи си — продължи бавно той, — че обвинят момичето в голямо престъпление, с Брадлей като главен обвинител. Той не ще може да скрие чувствата си към нея нали, мой скъпи Марк.

Марк Мак Джил не сваляше очи от събеседника си.

— Нагласи ли убийството? — попита той саркастично.

Върху лицето на Тайзър блесна широка усмивка.

— Това е най-лесната работа — каза той.

Марк бързо обмисляше всичко и после:

— Аз ще ти дам по-добро разрешение — каза той бавно — и много по-важна жертва, отколкото можеш да предполагаш.

Марк влезе в спалнята и превърза ръката си. После прекоси етажа и почука на вратата на Ан. Тя се показа на прага и при вида му резервираността, която беше изникнала помежду им, изчезна.

— Какво, за бога, е станало с ръката ти? — попита тя.

Ръката му беше превързана с голям бинт. Той я поддържаше върху копринено парче плат, увито около врата му.

— Нищо. Когато подкарвах днес автомобила, дръжката се отплесна назад и ме удари — каза той. — Много неприятно. Би ли желала да ми бъдеш секретарка? Има едно или две важни писма, които трябва да изпратя.

Тя се поколеба за момент. От една страна, искаше да помогне, но от друга, съмненията я спираха.

— Не мога да пиша на пишеща машина.

— Няма значение. Отнася се само до една-две бележки. Но те са важни.

— Разбира се, ще ти помогна, Марк — каза тя и го последва в апартамента му. Тук влизаше за пръв път след нощта, когато идва Брадлей.

Първото писмо, което той издиктува бавно, беше до един човек в Париж, за отлагане на някаква визита. Следващото писмо…

— Искам да пратя една бележка на Тайзър — каза той. — Не смея да телефонирам, защото нашият приятел Брадлей вероятно има човек да подслушва в централата. Почни го: „Мой драги приятелю“.

Ан изпълни инструкциите.

— Напиши това — издиктува Марк: „Имам нещо много важно да ти казвам. Да се срещнем тази нощ в 11 часа в парка срещу Куинс Гейт. Ела сам“. Не го подписвай: той ще се сети от кого е.

Тя му подаде писмото и той го прочете, като не издаде с нищо тържеството, което изпълваше сърцето му. Брадлей лесно щеше да познае почерка.

Ан не за пръв път помагаше като секретарка на Марк. Той мразеше да пише писма, а особеното естество на работата му изключваше наемането на секретар.

През седмиците на бездействие тя се радваше да намери някакво занимание. Марк й беше дал голяма част от невинната си кореспонденция. Съвършено вярно беше това, че той бе започнал кариерата си като контрабандист на скъпи артикули и беше спечелил много оттам. Новата и по-зловеща контрабанда бе изникнала вследствие на първата и Марк вършеше търговията с такъв успех, че бе станал даже малко непредпазлив.