Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Отивам в полицията да им кажа всичко! Ти го уби, жесток човек, уби го съвсем хладнокръвно! Не мога повече, Марк, трябва да кажа!

Марк го хвана за яката и го завъртя.

— Полудял ли си!

Но сега Ан вече знаеше.

— Той каза истината, ти си убиец! — едва каза тя.

— Истина или лъжа, все едно е — каза Марк. — Никой от вас няма да напусне тази къща, преди да съм ви запушил устата по някакъв начин.

И после, с лице изкривено от гняв, той се обърна към приведената фигура на човека, който беше изтръгнал признанието от Тайзър.

— Този път няма да направя грешка — каза той, но в момента, когато измъкваше пистолета си, Ли Жозеф го хвана за китката, изви му ръката със сила, като почти му счупи лакътя, и го отхвърли настрана.

С гневен вик той се хвърли върху Ли Жозеф. Две стоманени ръце го обвиха и отхвърлиха към детективите, които, невидими и нечути, бяха влезли в стаята.

— Кой си ти? — попита Марк задъхано.

Нямаше нужда да пита. Само един замах на ръката и жълтото лице, голямата брада, грамадният грозен нос изчезнаха и той позна лицето на инспектор Брадлей.

— Ти! — изсъска той.

Брадлей кимна.

— Ние намерихме тялото на Ли Жозеф преди няколко седмици — тук отдолу. Аз ти показах куршумите, които извадих от тялото му. Ти го беше убил. Дълго време се мъчехме, докато го измъкнем от калта, но най-после сполучихме. И после ми дойде на ума, че бих могъл да изтръгна признание от Тайзър. Свиря на цигулка, а Ли Жозеф беше висок колкото мен.

Изключителното самообладание на Мак Джил не го беше напуснало. Той дори можеше да се смее.

— Ще са ти нужни двама свидетели. Такъв е законът, нали? Няма да признаят тебе. Съмнявам се и за Ан. Кой е другият?

Брадлей посочи с ръка.

— Вътре в тази бъчва има един господин. Не го ли видяхте да направлява чашата? Отдолу тя беше с желязно дъно и той само местеше магнита, който я движеше.

Той отвори една вратичка на бурето и отвътре се измъкна мистър Седемен, твърде посивял стар джентълмен, странно трезвен. Да се задържи Седемен трезвен беше една от най-големите трудности в този случай.

Брадлей настоя Ан да предприеме пътуване по море.

— Искам да привикнеш на климата в Бразилия — каза той. — Бих желал да не четеш английски вестници, докато се присъединя към теб, скъпа. Мисля, че твоите показания са излишни и ще гледаме да минем и без тях.

Тайзър направи писмено самопризнание.

И така, Ан отпътува с един луксозен параход към Бразилия и не можа да прочете за сензационната новина в съда, където полуделият Тайзър се бе хвърлил върху човека, разрушил живота му. В деня, в който обесиха Мак Джил, „Летящата бригада“ изгуби един от най-ценните си членове.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5068

Издание:

Едгар Уолъс. Летящата бригада

Английска. Първо издание

ИК „Ренесанс“, София, 1991

Редактор: Надежда Гешанова

Коректор: А. Стефанова, К. Хаджийска