Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Мистър Брадлей ще дойде ли тази вечер? — попита тя.

— Мисля, че няма, мис — каза Ерни. — Той ми каза да телефонирам в полицията, ако стане нещо. Аз си записах някъде номера му. — Той извади едно листче от джоба си и го подаде, но Ан не се интересуваше от номера на Брадлей. Тя го знаеше.

— Сигурен ли си, че Ли Жозеф не беше тук вчера сутринта? — попита Марк.

— Не, господарю, доколкото знам, не беше — отговори човекът.

— Мисля, че чух цигулката му.

Ан едва сега разбра, че Марк е посещавал скоро къщата. Ерни се захили.

— Чувал съм това много често — но не обръщам внимание. Господи! Какви ли неща не се чуват в тази къща! Не бих спал тук сам…

Марк го накара да млъкне с поглед.

— Сигурен ли си, скъпи мистър Шифен? — попита Тайзър нервно. — Абсолютно сигурен ли си, че няма другаде никъде стая, където старият джентълмен би могъл да бъде. Помисли малко, скъпи приятелю.

— Има половин дузина стаи, но всички са заключени. Полицаите ги отвориха, когато старецът изчезна, но вътре нямаше нищо, само непотребни неща. — Той потърка студените си ръце. — Аз не съм ви нужен вече, ще отида да запаля огън в кухнята.

Той погледна от единия към другия, но никой не го окуражи да остане. След излизането му настъпи мълчание, което Марк наруши.

— Не знам защо дойде и ти, Ан.

— Защо да не дойда? — каза тя и Марк сви огромните си рамене.

— Какво ти каза Брадлей последния път, когато го срещна?

Тя не отговори.

— А ти често го срещаше напоследък, нали? Той твърде много се интересува от теб. Това е много забавно.

Но той все още не успяваше да я раздразни и пак зададе обичайния си въпрос.

— Каза ми това, което ми беше казал и по-рано — отговори Ан.

Тя се чувствуваше неудобно под острия поглед на сивите му очи.

— Ти си твърде весела в последно време. Вчера сутринта дори те чух да пееш. Чудя се дали приятелството ти с Брадлей има връзка с това.

Тя се усмихна.

— И аз сама се чудя.

Последва нова неловка пауза, през време, на която Тайзър, нервен и треперещ, като че ли искаше да каже нещо.

— Предполагам, че ще заминеш за Париж, когато всичко това свърши — каза Марк. — Струва ми се, че въобще направих грешка, като те задържах при мен на работа. Мислех, че една жена-шофьор по-лесно ще избегне вниманието на полицията, отколкото един мъж. Но не стана така, нали? Ти особено силно привлече вниманието на някои.

Ан мълчеше.

— Онзи приятел е луд по теб, а? Наблюдавах го онази нощ, когато дойде в апартамента ти. Не си вдигна очите от теб.

Тайзър отиде към прозореца и сега се чу настоятелният му глас:

— Марк! Ела тук. Какви са тези лодки?

— Лодки? — Марк отиде до прозореца и като го изтри с ръкав, погледна. — Изглеждат полицейски, отиват към езерото. Речната полиция винаги държи лодки тук наоколо.

— Обръщат се — пошепна Тайзър. — Марк, те контролират излаза към реката.

Той впи ръка в рамото на Марк.

— Скъпи приятелю, има ли нужда да оставам?… Нали не съм ти необходим? Ще ме извините ли, мис Перимен?

— Ще останеш! — отсече Марк.

В този момент влезе Ерни; той му направи знак.

— Има ли нещо за пиене в тази къща?

Ерни имаше бутилка уиски в кухнята. Тя не била негова, каза той, но все пак не обясни чия собственост е. Мак Джил хвана събеседника си за ръката.

— Нуждаеш се от пиене, Тайзър. Можем ли да те оставим за момент, Ан?

Ан кимна. Те едва бяха напуснали стаята и тя съжали за съгласието си. Дори присъствието на Марк беше за предпочитане пред самотата. Отдолу някъде се чуваха скърцания и свистене: вятърът се усилваше и свиреше жално около къщата. И после изведнъж се случи това, което беше станало и по-рано — лампата изгасна. Тя чу тракането на капака, видя светлина, след което се показаха главата и раменете на Ли Жозеф.

Ан се дръпна към стената, когато старецът влезе в стаята. Този път лицето му се виждаше в сянката на фенера, който носеше. Тя го видя как затваря капака и изчезна в нишата си.

Лампата отново се запали и почти едновременно влезе Марк.

— Няма тирбушон… — почна той и после видя лицето й.

— Какво има? — попита той бързо.

Гърлото на Ан беше пресъхнало.

— Той дойде — каза тя задъхано. — Ли Жозеф!

Тя посочи капака.

— Оттам ли?

— Да, той отиде в стаичката.

Марк тръгна в посоката, където беше отишъл Ли Жозеф.

— Сигурна ли сте, скъпа леди? — попита Тайзър треперещ. — Да не ви се е сторило? Защо да дойде отдолу?

— Тук има врата — каза Марк, — точно зад леглото. Досега не бях я забелязал. Чудя се какво…