Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Естествено, аз го отблъснах, скъпи Марк. Каквито и да са приходите ми, аз съм лоялен. Само при мисълта да те предам се поболях.

— Щеше да се почувствуваш по-болен, ако го беше направил — каза Марк късо. — Никога не съм мислил, че ще го направиш — ти твърде много цениш главата си, приятелю. Не ти казаха, че ще те измъкнат, ако издадеш всичко, нали? И че Короната ще снеме обвинението? Така и мислех. Ако бяха подписали такова едно предложение, знам какво щеше да стане.

— Но предположи, че Ли Жозеф ще каже…

— Ли Жозеф! Какво може да каже той — за духове, вампири и малки деца ли? Такава ли стока трябва да поднесе на съдията? Не бъди глупак. Слушай, Тайзър: единственото нещо, което трябва да очакваш, е, че Ли Жозеф ще говори. Ще говори за Рони и за себе си. А всичко, което ти трябва да правиш, е да стоиш мирно и да си внушаваш, че това, което той казва, е лъжа. Втълпи тази мисъл в главата си. Това е играта на Брадлей и ако не сполучи, аз така ще сгорещя мястото му в полицията, че той ще се радва да го напусне. Имам вече история за вестниците, утре сутринта ще говоря с един журналист и ще му кажа да напечата историята за Брадлей и за изпълнението на служебните му задължения. Ако не пропадне напълно…

Той не продължи. При Бърнхем го чакаше една моторна лодка и бюлетинът за времето по Северното море беше отличен: „Море тихо, мъгла, слаба видимост“.

Озадачаваше го планът на Брадлей. Едно просто обвинение от страна на Ли Жозеф не можеше да го изплаши — три четвърти от силата на изненадата беше преминала в нощта, когато Ли влезе в столовата на къщата му. Думите му, гневни или не, нямаха никакво значение нито за него, нито за Тайзър. Той възобнови в паметта си всичко относно връзките с Ли Жозеф, като се мъчеше да си спомни за някакъв коз, който е оставил в ръцете на стареца и който той сега би могъл да използва срещу него; такъв обаче нямаше. Какъв глупак беше, че не използва номера с капана върху Рони. Не трябваше да си служи с трика с прозореца…

Сега, когато мислеше по-подробно за това, той си спомни, че за прозореца в стаята на Ли Жозеф беше предложил Тайзър. Всичко, каквото този подлец пипнеше, отиваше на провал.

Те пристигнаха в „Леди Стерс“ и намериха вратата затворена. Марк почука и след няколко минути се чуха тежките стъпки на Ерни, който слизаше по стълбата да им отвори.

— Радвам се, че дойдохте — каза той пискливо. — Тук е пълно с плъхове.

— Старецът тук ли е? — попита Марк.

— Не, не е дошъл още, господарю. Да ви кажа право, мистър Мак Джил, съжалявам, че приех доброволно да оставам тук през нощта. Тук има духове. Звукове се чуват, скърцания. Ако престоя още няколко нощи тук, сигурно ще полудея.

— Идвал ли е някой тази вечер? — попита Марк.

— Онова „боби“.

— Брадлей?

Ерни кимна.

— Да, той стоя тук с часове. Питах го дали иска нещо и той отговори с „не“ и трябваше да му повярвам. Влиза и излиза от тази къща, като че ли е негова.

Стаята на Ли Жозеф изглеждаше пълна със сенки нощно време; единствената лампа, която висеше от тавана, хвърляше слаба жълта светлина.

— Виждали ли сте това, господарю?

Ерни показа на една дъсчица на стената, където личаха шест зелени светлини.

— Странна идея, нали? За какво е това?

Марк беше учудващо приятелски настроен и обясни:

— Под всяко трето стъпало на стълбата откъм улицата има копче, което е свързано с тези светлини. Служи за предупреждение, когато някой се качва по стълбите.

— Добри Боже! Радвам се, че ми казахте. Доста се изплаших тази вечер, когато жена ми дойде.

Някой почука на входната врата и Марк слезе да отвори. Ан беше сама. Придружителят й я беше оставил с уверението, че е под наблюдение.

— Влез, Ан. — Държанието на Марк беше само по себе си гениално. — Какво, по дяволите, правиш тук сега? Идея на Брадлей, а? Сама ли дойде?

Тя не отговори, но тръгна пред него по стълбите. Идването й по неизвестни причини развесели Тайзър.

— Скъпа мис Ан, колко се радвам, че ви виждам!

Той взе ръцете й в своите влажни лапи.

— И така, те ви доведоха тук, нали. Колко недостойно…

— По-добре мълчи, Тайзър — отсече Марк и се обърна към момичето: — За какво е всичко това? — попита пак той.

— Не знам.

— Брадлей ли прати да те доведат?

Тя кимна.

Ерни беше заинтригуван. Тя си спомни, че го беше виждала в съда.

— Мистър Жозеф тук ли е?

Той поклати глава.

— Не, мис. Всички мислеха, че ще дойде днес следобед — беше се събрала тълпа да го види — той беше много популярен в околността.