Едгар Уолъс - Летящата бригада

Той се държеше твърде загадъчно, намекваше за приятелството си с Ли, но отказваше категорично да разправя каквото и да било за него. Само той го беше виждал и успял да говори с него, според собствените му думи.

Фактът, че една вечер полицаят на пост около кръчмата заведе мистър Седемен до къщата му и въпреки обидите, които старецът хвърляше по представителя на закона, той не беше арестуван и въобще нищо не му беше направено, го издигна страшно много в очите на махленците му.

На сутринта, когато Марк Джил беше решил да посети „Леди Стерс“, Седемен сам се упъти към къщата с такава важност, че хората около канала ахнаха.

Мистър и мисис Шифен бяха вече почти привършили работата си по нареждането на къщата, когато пристигна Седемен, една твърде мастита фигура.

— Виж кой пристига! — каза Ерни възторжено.

— Добро утро, Седемен.

Седемен го погледна гордо.

— Към моето име принадлежи и думата „мистър“, добри човече — каза той весело и Ерни побърза да се извини.

Той беше срещал стареца всичко един или два пъти, но имаше желание да завърже по-голямо приятелство.

— Аз те познавам от Пентонвил.

Седемен вдигна вежди.

— Какво казахте, моля?

— Ти беше на същия етаж, на който бях и аз — каза Ерни.

Старецът сви рамене и отиде до малкия шкаф до стената.

— Мисля, че имаш грешка — каза той. — Пентонвил? Какво е Пентонвил?

Той отвори шкафа и лицето му се сви от недоволство.

— Там няма нищо — побърза да го увери мисис Шифен — Трябва да почакате, докато се върне мистър Жозеф. — После, като се обърна към съпругата си, пробъбри:

— Този човек мисли само за стомаха си.

Но Ерни искаше непременно да докаже, че се познават от по-рано. Сега Седемен беше човек от значение, във връзка с полицията и добър приятел в случай на нужда.

— Аз току-що излязох — каза той и старецът пак вдигна вежди.

— Мой мили, добър човече, нямам ни най-малко понятие за какво говориш. Току-що си излязъл, какво искаш да кажеш? Не се интересувам нито от излизанията, нито от влизанията.

Мистър Шифен беше сломен.

— Виждал ли си Ли Жозеф? — попита той и когато Седемен не отговори: — Ние го видяхме само веднъж. Получихме ключовете миналата седмица със заповед да почистим къщата. Работихме цяла седмица. Нямаш идея колко мръсно беше…

Той вдигна глава. Марк Мак Джил влезе бавно в стаята. Тайзър се вмъкна след него с гримаса върху отслабналото си лице.

— Добро утро, сър — каза мисис Шифен.

— Къде е старецът? — попита Марк.

— Не е идвал тази сутрин.

Тя почака за още въпроси, но тъй като такива нямаше, тя схвана знака на съпруга си и двамата напуснаха стаята.

Седемен, който продължаваше да търси ликьора, не обръщаше внимание на Марк, като че ли последният не беше в стаята.

— Нещата се изясняват, нали, Марк? — попита Тайзър многозначително. — По дяволите, тук няма нищо, което може да изплаши човека — аз съм страшно глупав, надявам се, че ще ми простиш.

Марк не му обръщаше внимание. Той се обърна към Седемен.

— Предполагам, че си дошъл да си пийнеш? — попита той.

По устните на Седемен се появи широка усмивка.

— Да, но за жалост, няма. — Той сви рамене.

— Няма, а? — Марк се усмихна злобно. — Мисля, че ти е ясно, че си изпуснал добра пенсия? Аз ти плащах добри пари след изчезването на Ли Жозеф. Можеше да започнеш да работиш.

— Не бъди абсурден — каза Седемен категорично.

Марк прекоси стаята и погледна през полуизчистените прозорци към параходите на канала.

— Виждал ли си Ли? — попита той през рамо.

— Виждах го, но не говорихме — каза Седемен тъжно. — С него не може да се говори. Губи се нишката на разговора…

— Защо се въртиш сега наоколо? — попита Марк. — Казват, че имаш къща някъде наблизо.

Седемен не обърна внимание на въпроса. С делови жест той вдигна ръкава си и Марк видя, че върху широката си китка той носеше смешно малък часовник.

— Извинете — каза старецът, — кръчмарят тъкмо отваря портите на рая. Аз ще бъда в „Патка и Гъска“, ако имате нужда от мен. Смешно име, но там има добра стока.

Марк почака, докато чу затварянето на вратата и като погледна през шпионката, видя Седемен да се отправя към любимия си клуб.

— Марк, спомняш ли си? — беше страхливият глас на Тайзър. — Той не каза нито дума в деня, когато дойде в Кавендиш Скуеър.

— Не, не каза нищо — отговори Марк, — ако говориш за Ли Жозеф.

— Никакви упреци, искам да кажа, нищо, по което можеше да се предполага, че е против нас. Той не ти създаде впечатление, че си спомня нещо за себе си!