Едгар Уолъс - Летящата бригада

Той не направи опит да се види с Ан. Слугата му беше казал, че е излязла рано сутринта. Той мислеше по-малко за нея, отколкото за Тайзър, тя безсъмнено беше по-безопасна, макар че Тайзър знаеше, че всеки опит да го предаде щеше да свърши фатално за него.

Брадлей не се опитваше да крие, че детективи наблюдават къщата. Марк ги видя да обикалят по улицата и когато излезе по Риджън Стрийт на покупки, двама от тях тръгнаха по петите му. Той реши все пак да им даде тема за разговор — влезе в един магазин за мебели и направи поръчки за декорирането на столовата си, поръча ново канапе и кресла, посети една агенция и ангажира места за Южния експрес за идущия понеделник. Той не само направи това, но плати с чек и прекара половин час, за да нареди да прекарат колата му през Ламанша във Франция.

Той може би нямаше да измами Брадлей, но щеше безсъмнено да го озадачи.

През времето, докато го нямаше, Ан получи бележка от детектива. Тя започваше без обръщение:

„Искам да те помоля да направиш една жертва за мен. Би ли дошла довечера в 11 часа през нощта в «Леди Стерс»? Кажи да или не на човека, който ти донесе писмото, и аз ще разбера. Много искам да дойдеш. Ако кажеш да, ще пратя някой да те заведе там с частна кола. Може би ти никога няма да ми простиш за това, но обстоятелствата го налагат. Ще ти кажа само това, че си служа с теб не точно за примамка, но главно за психологическия ефект, който може да има присъствието ти върху човек, който също ще бъде там“.

Тя прочете писмото, сгъна го и го постави в чантата си, после излезе сама при чакащия полицай.

— Кажете на мистър Брадлей, че отговорът е „да“ — каза тя.

Заповедта за Тайзър беше в съвсем друга форма. Сержант Симъндс го посети и съвсем не искаше да знае, когато слугата каза, че господарят му го няма.

— Ще почакам, докато дойде — каза той и се настани удобно в едно от креслата в столовата на Тайзър.

След четвърт час се появи нервният човек.

— Тази нощ искам да дойдеш в „Леди Стерс“, Тайзър — каза Симъндс. — И като казвам „искам“, това значи Брадлей иска.

— Не се чувствам добре за излизане тази нощ — каза Тайзър.

— Тогава ще ти пратя амбулаторна кола — отговори несимпатичният Симъндс, — което значи, че ще дойдеш под арест.

Страхът на Тайзър беше за съжаление.

— Но, скъпи мистър Симъндс, какво имате против мен? Няма да се присъедините към неприятелите ми и няма да повярвате нещата, които се говорят за мен, нали? Послушайте, моля ви, скъпи мистър Симъндс.

Сержантът го спря с жест и каза нещо, което дотогава не беше казвал.

— Тайзър, има един шанс за теб. Не е много и ние не можем да ти обещаем нищо, но защо не ни разкажеш всичко доброволно?

Единственият резултат от това предложение беше, че засили страха на Тайзър.

— Да разкажа? Искате да кажете да дам сведения на полицията? За какво? Не знам нищо! Аз бих бил най-незначителният свидетел, който полицията би имала, по какъвто и да е въпрос.

Симъндс поклати глава.

— Имаш един изход — каза той — и ако бях на твое място, бих се възползвал — можеш да се отървеш с доживотен, макар че съм почти сигурен, че ще те обесят.

Само при намека за присъда Тайзър се сви.

— Аз не знам нищо, нищо, нищо! — каза той бързо. — Вие грешите и скъпият мистър Брадлей също греши, ако мисли, че мога да му кажа нещо за бедния Рони.

— Аз не споменах нищо за бедния Рони, но това исках да кажа — каза Симъндс, като ставаше. — Добре, ще дойда да те взема в 10.30 тази нощ. Ако не си тук, ще знам къде си, защото имам няколко души, които те следят.

Валеше силен дъжд, когато Ан и ескортът й излязоха на Кавендиш Скуеър. Един затворен автомобил, не от типа коли, употребявани от полицията, я чакаше и тя подозираше, че колата е била наета от Брадлей специално за нейно удобство.

— Кои ще бъдат там? — попита тя, когато колата се упъти в южна посока.

— Тайзър и Мак Джил. Те отидоха заедно преди десет минути.

Стори й се, че познава човека, когато го видя в светлината на уличните лампи. Сега, в тъмнината, позна гласа му.

— Вие сте мистър Симъндс — човекът, който ме арестува, нали?

— Да, мис — каза Симъндс весело.

— Тогава можете да ми кажете нещо. За Рони ли — искам да кажа, за това ли отивам и аз в „Леди Стерс“?

Най-големият недостатък на Симъндс обаче, беше мълчанието.

— Мистър Брадлей ще ви каже всичко, мис.

Пътешествието не беше много приятно за Марк Мак Джил. А за треперещия му събеседник беше вечна мизерия. В минута на откровение Тайзър му беше казал за предложението, което му беше направила полицията.