Едгар Уолъс - Летящата бригада

В този момент се чу звук от цигулка. Музиката звучеше все по-близо и изведнъж се появи Ли Жозеф. Той отиде при прозореца и седна на старото си място.

— Господи! — Зъбите на Тайзър тракаха. — Това е човек, нали Марк? — Той обви с две ръце ръката на Марк. — Нали той е напълно жив човек, Марк?

Марк го отблъсна.

— Тихо — каза той. — Страхуваш ли се, Ан?

Той видя изражението на лицето й и разбра, че въпросът е излишен.

Музиката спря.

— Ли, говори! — каза той меко. — Добре ли се чувствуваш, Ли?

Стараят евреин остави настрана лъка и цигулката и провлече краката си по-близо, като се вгледа в него с късогледите си очи.

— Все старият Марк! — се изкиска той дрезгаво. — Дали съм добре, а? Добрият Марк… винаги се грижи за бедния, стар Ли! — той понижи глас, като се обръщаше към невидимите си приятели. — А сега, Хайнрих, Ханс и Питър, трябва да идете да спите, хайде! По това време децата не стоят будни… така… така. Лека нощ! — Той целуна главите на въображаемите си деца.

— Луд старец — каза Марк тихо. — Мис Перимен е тук, Ли, сестрата на Рони.

Ли кимна.

— Виждам я добре. Тя не се страхува от мен, нали?

— И аз съм тук, Ли — каза Тайзър пискливо. — Ти ме познаваш — милия, стар Тайзър.

Но старецът не се обърна към него. Той отиде към шкафа в стената, отключи го, извади отвътре една бутилка и чаша и ги постави внимателно върху изправеното буре, което служеше за маса.

— Защо пожела да дойдем в единадесет? — попита Марк. — Брадлей тук ли е? За кого е това вино?

— За него — каза Ли и кимна няколко пъти.

— Него? За кого, Ли Жозеф? — попита Ан, като едва владееше гласа си.

Старецът я погледна изпод вежди. При мъждивата светлина на стаята стори й се, че в очите му имаше мъка.

— Няма ли да те заболи, ако ти кажа?

— За Рони? — попита тя и старецът кимна.

— Какво искаш да кажеш, глупак? — попита Марк грубо.

— За него — каза Ли Жозеф. — Всяка нощ той идва.

— Всяка нощ? — Марк се изсмя. — Ти не си бил тук една година.

Той видя, че старецът се усмихва: това ставаше за пръв път, откакто го познаваше и гледката не беше красива.

— Така ли мислиш? И все пак, тук бях.

Тайзър беше пред припадък от страх.

— Не мога да понеса това! Господи! Не мога! Рони е мъртъв, Ли. Той не може да дойде тук…

— Всяка нощ в 11 и четвърт той идва — настоя старецът тържествено. — Качва се по стълбите и влиза в тази стая. Отива към масата, дръпва виното към себе си, но никога не пие. Той тъкмо щеше да пие онази нощ — помниш, нали, добри Марк, когато…

— Спри! — изрева Марк. — Не виждаш ли, че плашиш тази млада дама?

Ан го накара да млъкне.

— Не се грижете за мен — жив или мъртъв, аз не се страхувам от Рони.

— Нищо няма да видиш — каза Марк гневно. — Всичко е в побъркания му мозък.

Старият Ли си говореше:

— И така, Рони, аз ще ти дам виното, а?

— После какво става? — изръмжа Марк.

Ли Жозеф бавно се обърна към него.

— После той пада и столът върху него и той отново е мъртъв.

Ан се вглеждаше в Марк с широко отворени очи.

— Какво казва? — попита тя шепнешком. — Тук ли умря Рони, в тази стая?

Тя почувствува някой да хваща рамото й с такава сила, че почти извика от болка. Беше Тайзър.

— Не му обръщай внимание. Да си идем — съскаше той. — Тук е пълно с духове… погледни го!

Тя издърпа ръката си.

— Тук ли беше убит Рони? — повтори тя.

— И ти си луда като него — каза Марк, но в този момент чуха някакъв часовник да удря единадесет и останаха да чакат това, което щеше да се случи. Беше тихо. — Добре — каза Марк.

Още докато изговаряше думата, на долната врата се чу леко почукване. Никой не говореше. Те чуха вратата да се затваря и изведнъж Тайзър изписка от ужас. Някой се качваше по стълбите. Вратата бавно се отваряше. Не се виждаше обаче кой я отваря. Ли тръгна напред, към него, като че ли действително идваше посетител.

— И така, Рони, ти дойде, а? Идваш да поприказваш със стария Ли… ето виното, Рони. Няма ли да седнеш? Не?

Никой не беше влязъл в стаята, но вратата се затвори сама. И Ли сякаш беше прегърнал някаква невидима фигура. Ан гледаше като замаяна как Ли Жозеф водеше невидимия към масата.

— Виното е хубаво, Рони, най-хубавото!

И после, за неин ужас, тя видя пълната чаша с вино да се движи по масата. Все по-близо и по-близо към ръба. Изведнъж се чу викът на Ли:

— Пази се от Марк, Рони!

В този момент столът при масата се преобърна. Последва ужасен писък:

— Не мога вече! Ти го уби, Марк!

Лицето на Тайзър беше пепеливо. Треперещият му пръст сочеше Марк.