Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Ти имаш щастие, Тайзър — каза той с твърд тон, който обикновено предшестваше избухването на студения му гняв. — Ако не беше толкова належащо, аз сигурно бих те посетил по-късно, когато нямаше да бъда следван по петите от ченгета.

— Следиха ли те? — заекна Тайзър.

Марк кимна.

— Мога да се доверя на теб, Тайзър, защото, ако се свърши с мен, свършва се и с теб. Твърде много надълбоко си вече в тази работа. Брадлей има еднакво желание да обеси както мен, така и теб, и ако това се случи, аз ще подам молба до вътрешното министерство да ни екзекутират в различни дни! Не бих искал в последните ми минути да чувам писканията на такъв плъх като теб!

После продължи:

— Утре ще отидем при Ли Жозеф да свършим с него.

— Къде е той?

— Върнал се е в „Леди Стерс“ преди няколко дни.

Той извади от джоба си едно мръсно парче хартия и го постави на масата. С молив върху нея беше написано на развален английски: „Елате утре в «Леди Стерс». Ще ти покажа нещо, добри Марк, в единадесет часа“.

— Ела утре сутринта при мен — каза Марк, като сгъваше бележката. — Щом отидем заедно…

— Не искам, не искам! — Тайзър почти изпищя. — Няма да ида вече там, Марк! Това е трик на Брадлей…

— Трик на Брадлей! — повтори Марк заплашително. — Мислиш ли, че не знам всичките му трикове досега? Ще дойдеш, дори и да стане нужда да те завлека дотам. От какво се страхуваш? Мислиш ли, че някой съдия ще вземе под внимание думите на този луд старец? Та ако те бяха достатъчни, ние вече щяхме да бъдем в затвора. Той ни е предал толкова, колкото е могъл. И Брадлей е твърде умен, за да ни даде под съд само въз основа на обвинението на Ли Жозеф. Не се плаши от нищо!

Той видя ново изражение в очите на Тайзър и се изкиска високо.

— Хубава мисъл имаш, Тайзър. Сигурно често ти идва в ума! Мислиш, че Брадлей ще приеме твоето свидетелстване? Ти си луд! Той би могъл да го има всеки момент, но ти твърде много си замесен в смъртта на Рони Перимен. Ти си съучастник…

— Аз се опитах да го спася, ти знаеш това, Марк! — хълцаше Тайзър. — Молих те да не стреляш, нали, Марк? Ти винаги си бил добър към мен, Марк, не би оставил да ме обесят за нещо, което ти си направил! Каква полза ще имаш от това? Опитах се да спася Рони. Казах ти…

— Нищо не си ми казвал — сопна се Марк грубо, — освен че би било добре да го премахнем от пътя ни. Той винаги те обиждаше и ти го мразеше. Аз не го мразех. Необходимо беше да напусне и това стана по начина, за който съжалявам. Но и ти си вътре. Ти беше човекът, който го хвана за ръката, когато го ударих.

Тайзър се беше свил върху стола си, дългите му бели ръце се свиваха и разпускаха, лицето му имаше нечовешко изражение. Той беше парализиран от страх. Тонът, с който Марк беше протестирал да не ги бесят в един и същи ден, го накара да изпадне в състояние на полулудост.

— Ще ти кажа нещо, Тайзър. Няма да можеш да избягаш от тази къща. Казах ти, че един човек ме проследи дотук, а друг полицай постоянно наблюдава къщата. Те не са глупави и знаят точно какво си вършил и от колко време си тук. Биха могли да те арестуват, когато пожелаят.

Той извади чифт ръкавици от джоба си, сложи си едната и я закопча с голяма грижливост.

— Утре сутринта в десет часа ще дойдеш при мен — каза той. — За отсъствието ти може да има само едно извинение и то е, ако си мъртъв и ако опитваш някои трикове срещу мен. Кълна се, че това извинение действително ще бъде приложено.

Той излезе, като остави този човек-развалина да прекара нощта в състояние на луди и невъзможни планове: как да се освободи от въжето, което се стягаше около врата му.

„Леди Стерс“ отново беше оживена. Старият Ли Жозеф се беше върнал. Мисис Шифен го беше виждала късно през нощта — трепереща прегърбена фигура, която се движеше от стая в стая, като си бъбреше и говореше с невидимите си деца. Тя се опита да го заговори, но не успя. Нейният съпруг беше направил дързък опит да се сприятели с върналия се собственик на къщата. Той беше срещнал стареца по стълбите, но опитът за лек и повърхностен разговор беше грубо отблъснат. Старецът премина бързо покрай него, като тихо се кискаше, което, както Ерни по-късно казваше, беше смразило кръвта му.

Седемен беше ненадеен и нежелан гост. Той идваше, когато най-малко го очакваха и обикаляше навсякъде, като не питаше никого. През последните дни живееше в околностите на канала, при една очарователна вдовица. Той можеше често да бъде намерен в пивницата „Патка и Гъска“, където биваше почитан по много причини. Но имаше и друго обстоятелство, което помагаше да се увеличи уважението към него: въпреки многото си години — той беше по-скоро осемдесет, отколкото седемдесет — притежаваше страшна физическа сила. Само един замах на рамото му беше изпратил Кош Мартин през вратата чак на улицата.