Едгар Уолъс - Летящата бригада

Никой не го беше видял, но невчесаната мисис Шифен, която се „грижеше“ за него и ленивият й съпруг с голяма важност бяха отишли в „Леди Стерс“ и влезли вътре. Ключовете от къщата те бяха получили през нощта, придружени с една бележка да приведат стаите в ред.

Мисис Шифен беше една вечно оплакваща се жена без лични достойнства. Мъжът й, когото тя виждаше от време на време, когато го пущаха от затвора, стана важна личност, но дори и след връщането му от „Леди Стерс“ той не можеше да даде никакви сведения за Ли Жозеф, освен че къщата беше в ужасно състояние.

— Полицията е ровила навсякъде — каза той отчаяно, — обръщала гардероби, разваляла стени — старият Ли трябва да вземе минимум хиляда от тях.

Полицаят на пост също не можеше да каже нищо, но даваше вид, че може. Една сутрин съседите видяха Брадлей да влиза в къщата. Но скоро излезе и си замина. Все още нямаше никакви признаци от Ли. Мълвата казваше, че бил задържан, но това не се потвърди. Вярваше се, че старецът има в Лондон тайни кътчета, където може винаги да се скрие и сега всеки предположи, че в едно от тях той е прекарал последната година.

Ан Перимен беше по-скоро заинтересувана, отколкото озадачена от появяването на Ли, но тя не пропусна да забележи ефекта, който то произведе върху Марк Мак Джил и приятелите му. Марк стана мрачен, необщителен и винаги в лошо настроение; прекарваше дълго време зад заключената врата на спалнята си. Веднъж, когато тя влезе при него, намери камината пълна с пепел от изгорели книжа. А Тайзър правеше впечатление на вечно пиян.

Имаше голямо основание за Марк да бъде недоволен. Неизбежната опасност, която го заплашваше, за сега беше премахната. Той бе успял да убеди и един от хората на Тайзър да занесе опасния товар до Бристол — и тъкмо навреме, защото половин час след заминаването на колата дойде полицията и претърси основно гаража.

Нервите на Марк, както той сам казваше, бяха от стомана и въпреки това той беше до известна степен смутен от постоянството на Брадлей, а сега, след връщането на Ли Жозеф, положението стана много сериозно. От нощта, когато старецът се беше появил, той не бе го виждал. Марк отиде в „Леди Стерс“, но там го посрещнаха съпрузите Шифен, които подреждаха къщата. Старецът сега беше по-невидим от всякога.

— Веднъж пострадал, сега два пъти по-предпазлив, мой мили Марк — казваше Тайзър с развълнувания си глас. — Ти не очакваш да ти се удаде втори случай да го…

Трептящата ръка се докосна до устните му.

— Ли Жозеф работи с Брадлей — каза Марк остро. — Ако мислиш, че не е така, скоро ще се увериш в противното. Казал е на Брадлей всичко, което се е случило.

— Тогава защо, ако позволиш да те запитам, Брадлей не те арестува за опит за убийство?

Марк поклати глава и се усмихна.

— Защото иска да ме пипне за Рони: това е ясно като ден. Свидетелствуването на Ли Жозеф не е достатъчно за обвинение. Той чака друг предател.

Острите му очи бяха впити в събеседника му и той видя странно изражение на лицето на Тайзър.

— Не приемам теб за свидетел, Тайзър — каза той, като се засмя злобно. — Изхвърли тази мисъл от главата си!

— Кълна ти се… — почна Тайзър, но Марк Мак Джил го прекъсна.

— Това е единственото удовлетворение, което имам, че не можеш да ме измамиш — каза той. — Ако се случи нещо, то и двамата ще идем на ешафода — ще срещнем мистър Стин.

Тайзър потръпна.

— Бих желал да не говориш така — изписка той. Ешафод! Какво казва Ан за всичко това?

Марк мълчеше, Ан беше казала малко, но държанието й бе доста красноречиво.

— Не мислиш, че тя се плаши, нали? — попита Тайзър страхливо. И после: — Имам една идея…

— Първата, за която чувам — отсече Марк. — Говориш за Ан нали, и за Брадлей?

Тайзър кимна.

— И той знае за това?

Тайзър пак кимна.

— Мислиш ли, че е влюбена в него?

За негово учудване Тайзър кимна.

Той мразеше Тайзър заради подлостта му, зарад всичките долни качества на характера му, но уважаваше неговите заключения. Той имаше някаква странна способност да открива, която стигаше до гениалност.

— Мислиш, че Ан го обича? — попита той удивен.

Тайзър кимна.

Той отиде до вратата и надникна вън. Слугата не се виждаше никъде и той се върна на пръсти към събеседника си. Това беше негов любим, драматичен жест, но този път Марк не обърна внимание на това.

— Ясно ли ти е, драги приятелю — каза той задъхано, — че Ан може да ни бъде от голяма полза?

Мак Джил се обърна остро при тези думи и впи студените си змийски очи в лицето на другия.