Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Знам само това, че аз го писах. Но после ми дойде наум, че ще помислите, че аз съм ви писала…

— Което и направих — каза той с усмивка.

Той погледна нагоре и надолу по пустия път.

— Полицай, иди в тази посока. Бъди готов в нужда. Познаваш ли ме?

— Да, мистър Брадлей.

— Добре — каза Брадлей и се засмя. — Не знам каква помощ би могъл да ми окажеш… а, да, претърси градината зад мен и виж да не лежи някой в тревата.

Полицаят изчезна.

— Сега, Ан Перимен, какво да правя с вас?

— Мислите ли, че има опасност? — попита тя с уплашен шепот.

Той кимна.

— Да. Марк Мак Джил е знаел, разбира се, че ще позная почерка ви, а също така и нещо повече — за чувствата ми към вас, Ан.

Тя мълчеше.

— Да си отида ли? — попита тя. — Не мога ли да повикам още един полицай?

В този момент някакъв часовник удари единадесет.

— Страхувам се, че вече е късно — каза Брадлей.

Той бръкна в задния си джоб и извади нещо, което блесна на светлината. Като погледна вляво, той видя светлините на един автомобил, който се движеше по средата на шосето и идваше към вратата. Инспекторът усети, че опасността е тук. Извика предупредително на полицая и като се обърна към момичето, хвана го за ръката и го накара да мине зад малката ограда, която отделяше парка от пътя.

— Легнете долу! — заповяда той.

— Но…

— Не говорете! Правете каквото ви казвам.

В следващия момент тя се намери на тревата, с лице измокрено от роса. От мястото, където лежеше, можеше да вижда колата. Сега тя се движеше по-бързо. Изведнъж сви към мястото, където стоеше Брадлей и после…

Тя не можеше да каже три или четири пъти стреляха. Чуваше свистенето на куршумите, които минаваха покрай нея и се забиваха в земята. После чу писък на полицейска свирка и колата изчезна от погледа й.

Сега стреляше Брадлей. Тя чуваше равномерното тракане на автоматичния му револвер и шум от тичащи стъпки.

— Стани и си иди в къщи! — прозвуча гласът на Брадлей.

Когато тя се изправи, той беше вече изчезнал.

Отвсякъде се чуваха полицейски свирки. Като пресече пътя, тя налетя на градинаря, който накратко й разправи какво бе станало.

— Автомобилът изскочи от парка като светкавица… едва не се блъсна в един омнибус… продължи по Ексибишън Роуд с бясна бързина. Чухте ли стрелбата?

Тя поклати глава.

— Къде е мистър Брадлей? Той е човекът, който преследва, нали? Качи се на едно такси и замина след тях.

В това време се появи полицаят.

— Някой стреля по някого от колата. Там ли бяхте, мис?

Тя му каза, че е лежала в тревата.

На полицая му беше ясно само едно от задълженията му.

— Трябва да взема името и адреса ви — каза той и изглеждаше по-спокоен, когато ги записа в бележника си.

Той, изглежда, се чудеше дали трябва да я пусне, но тя успя да отстрани тази нова неприятност и се върна в апартамента си, като се страхуваше да не срещне Марк. Седна на един стол и повече от час се мъчеше да се справи с хаоса в главата си. Звукът на звънеца накара сърцето й да спре да бие. Какво щеше да каже на Марк, ако…

Беше Брадлей. Тя почти щеше да заплаче от облекчение, когато го видя.

— Това е стар трик — те са го опитвали и по-рано — каза той, когато влезе. — С изключение на това, че тази кола беше бронирана — ние я намерихме изоставена в Пимлико. Вътрешността беше облицована със стомана. Тези момчета не обичат да рискуват.

Той я погледна особено.

— Понеже не съм убит — и вие няма да бъдете арестувана — каза той.

Тя го погледна с отворена уста.

— Аз арестувана? Защо? — попита тя.

— Не ви ли е ясно, че ако бях убит или зле ранен и колегите ми трябваше да се занимаят с тази случка, те първо биха потърсили обяснение за присъствието ми по това време в парка и биха намерили вашето писмо. Нямаше да срещнат трудност да познаят почерка, защото аз съвсем глупаво написах думата Ан на мястото, където трябваше да стои подписът ви.

Той видя учудване и ужас в очите й.

— Но това е невъзможно — каза тя. — Той не е искал това — искам да кажа да злепостави мен.

Той не отговори веднага.

— Не мислите, че той би направил това нещо, нали? — попита тя.

— Ще разбера — каза той. — Виждам, че не искате да се бъркате в тази работа и затова ще се постарая да не замесвам името ви дотогава, докато мога.

Той позвъни на вратата на Марк и тя с туптящо сърце чу как слугата обясняваше, че господарят му е излязъл в десет часа. Той каза още нещо, после вратата се затвори и Брадлей почука на нейната врата. Тя му отвори.