Едгар Уолъс - Летящата бригада

Тя загатна за това и Седемен, който не се церемонеше, когато въпросът се отнасяше до работа, го призна. Когато беше при вратата, тя се обърна.

— Марк, ти чу добре какво каза мистър Седемен за жена, която живее в една и съща къща със свободен мъж, нали?

Тя не почака за отговор.

— Какво желаеш? — попита Марк с неприязнен тон, когато останаха сами.

— Малко помощ — каза Седемен. — Имам да посрещам тежко плащане в понеделник, моя доктор, един ветеринарен лекар…

Марк го погледна под свитите си клепки.

— Колко време мислиш ще продължава така? — попита той.

— Винаги, надявам се — каза Седемен с молитвен тон.

Погледът на Марк беше убийствен, но посетителят не обръщаше внимание.

— Мислиш, че съм от хората, които ще плащат винаги, когато ги изнудват? Не вярвам да си видял нещо в „Леди Стерс“.

— Не съм казал това — каза Седемен. — Но аз бях в къщата. Ти не знаеш това, преди да ти кажа. Бях за стария Ли нещо като момче за поръчки. Имаше, вярвам, едно интересно послание, което аз трябваше да занеса в Скотланд Ярд. Да се изразя ли по-вулгарно? Това беше предателско писмо. Аз чаках долу при стълбите…

— Ли Жозеф излезе — каза Марк натъртено.

— Чух го, когато излизаше — каза спокойно Седемен. — Твърде шумно напущане беше то!

Марк отиде до вратата да види дали Ан я е затворила добре.

— Ясно ли ти е, че ако съм се справил с Ли Жозеф, два пъти по-лесно ще бъде да се справя и с теб? — попита той.

Седемен пробърбори нещо за „уважение към по-старите“.

— Има друго нещо — продължи Марк. — Знам, че ти само предполагаш. Но да предположим, че си угадил вярно и че нещо действително се е случило. Ако ни издаде Тайзър, знае ли, че и ти си вътре?

Старецът се огледа неспокойно наоколо.

— Тайзър не би направил нещо толкова нечестно — каза той. — Не мога да си представя как ще ухапе ръката, която ни храни.

Марк се усмихна.

— Това поставя въпроса в друга светлина, нали?

Седемен не отговори.

— Аз не видях нищо — само предполагах. Дойдох и ти разправих моята теория и ти беше любезен да ми кажеш, че ще бъдеш добър към мен. Не мога да устоя на хората, когато са добри към мен. Изглежда, аз привличам благодеянията. Тази сутрин една леди ме спря и помоли да взема два шилинга. Не че имаше друг мотив за постъпката си. Изглеждаше почтена.

Марк извади една банкнота от джоба си, провери с пръстите да не са две и я подаде през масата.

— Давам ти десет и искам да бъдеш трезвен и мълчалив. Ако искаш по-евтино пиянство — той извади една малка златна кутийка от джоба си, — опитвал ли си някога това нещо?

Седемен се вгледа в кутийката с кристалния прах.

— Да ме подведеш ли се опитваш? — попита той с укор.

— Едно смръкване от този прах ще те развесели повече, отколкото цяло шише уиски — предложи Марк.

Седемен взе кутийката от ръката му и я занесе към камината. После, преди Марк да съобрази какво става, старикът беше изсипал съдържанието й в огъня.

— Проклет стар глупак, дай ми това! — изрева Марк диво и хвана Седемен за ръката, но старият човек се отърва и ръката му с един замах отхвърли нападателя обратно на масата.

Марк можеше само да се учудва на силата му.

— Ще ти счупя врата за това! — каза той.

— Човекът, който може да чупи вратове, може да чупи и рекорди — каза Седемен и Марк си спомни с известно закъснение, че бил прочут с огромната си сила. — Опитай пак тази стока върху мен, момчето ми — предупреди той — и ще получиш такъв удар в челюстта, че ще мислиш, че те е ударил правнук. Може да съм стар, но здрав.

Марк се помъчи да се усмихне.

— Ти имаш яки мускули.

— Мерси за комплимента — каза Седемен и продължи: — Знам, че хвърлих кокаин за около пет фунта, но това е мръсна стока, момчето ми. Той води към убийство, самоубийство и безумни припадъци. Ако някога искаш да ме изкушиш, предложи ми червено шотландско вино.

Той изведнъж обърна главата си при шума от бързащи стъпки. Беше Тайзър, задъхан, побледнял, неспособен да говори, докато Марк не го бутна в едно кресло.

— Излез! — каза той. — Вземи тези пари и излез!

Старикът грабна банкнотата, която му беше предложена и не беше неблагодарен за случката, която накара благодетеля му да забрави, че вече е дал друга. Но той не беше склонен да си тръгне.

— Можете да говорите всичко пред мен.

Марк натисна звънеца и каза към влизащия Ледсън:

— Изведете господин Седемен.

Старецът отпусна глава на една страна, както правят птиците.

— Изведете ли каза или „изхвърлете“? О, много добре!