Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Знаехте ли кой го е направил? — попита тя, като се обърна към Тайзър.

Той само слабо се усмихна и спомена нещо за „общото мнение“.

— Нараниха ли го?

— Има ли това някакво значение? — прекъсна я Марк нетърпеливо. — Бих желал да са прерязали проклетото му гърло! Това би оправдало нападението. Да се опиташ и да не успееш да го пипнеш!

За момент в гнева си той отхвърли всякаква предпазливост.

— Ти си слабоумен, Тайзър, мислиш само с половината на мозъка си, а даже и нея не употребяваш добре. Ако ги беше запалил и ги пратиш с револвери, сега нямаше да има мистър Брадлей.

— Да ги запали? — повтори Ан бавно и Марк се съвзе и засмя.

— За бога, Ан, не разбираш ли от хумор?

— Да ги запали с какво? — попита тя.

— С две, три глътки, разбира се — каза Марк. — Ето и на теб една, Тайзър, не искам да припаднеш на килима.

Тайзър прие с радост поканата и напълни до половина една голяма чаша с чисто уиски.

— Чудя се как не му се присмях на този човек — каза той. Изведнъж бръкна в един от вътрешните си джобове, извади една кутия и я отвори. Изпи до дъно чашата си и след това й показа съдържанието на кутията — дебела пачка изрезки от вестници. — Аз винаги ги нося с мен, един ден ще ги сложа в рамка.

Той погледна една от тях и се закиска глупаво.

— „Забележителна сцена в съда“, „Прочутият детектив и затворничката“ — зачете той. — А ето друга: „Любов в затвора. Обвинението на една жена срещу полицейски шеф“.

Той беше стигнал дотук, когато Ан издърпа изрезките от ръцете му. Лицето й беше бледо, очите искряха от гняв.

— Ако желаете забавление, намерете си друга играчка — изсъска тя и дори Марк се учуди на разпалеността й.

— Какво става с теб, Ан? — попита той.

Няколко секунди й бяха нужни, за да овладее гнева си.

— Ясно ли ти е, че мене ме смятате също за такъв глупак като Брадлей — каза тя. — Мислиш ли, че бих желала този — тя не намери подходящо име за Тайзър, — да показва изрезките на долните си приятели, за да се подиграват с мен?

— Ти не обръщаше внимание на това преди една седмица — промърмори Марк. — Не знам какво става с теб, Ан! Хвърляш се срещу хората при най-малката провокация.

Тайзър беше олицетворение на извинението.

— Вие сте последният човек в света, когото бих обидил, мис Перимен. Аз ги държах само като исторически документ.

— Но след случката всичко беше твърде забавно — настоя Марк. — Ти купи всички вестници и с радост ги чете.

Ан сви рамене.

— Сега те ме дразнят. Кого арестуваха? — попита тя.

— Не са важни хора — побърза да я увери Тайзър. — Брадлей каза, че ги е познал, което беше очевидна лъжа. Първо и преди всичко, те били с вдигнати яки в момента на нападението…

Той пак срещна заплашителния поглед на Марк.

— Човек би помислил, че си присъствувал на това нападение — каза той настървено и отклони разговора.

— Ан, искам да ти направя един малък подарък. — Той отиде до камината и от поличката над нея свали една плоска кутия. — Напоследък ние спечелихме доста пари.

Тя поклати глава.

— Бих желала да не е така — каза тя.

— Защо не? — попита Марк.

Беше й нужно известно време да събере мислите си и ги изрази в думи, които биха били най-малко обидни.

— Ще ти кажа, Марк. Не съжалявам, че мистър Тайзър е тук, защото той знае толкова по твоите работи, колкото и самият ти. Повече от една година съм с теб. През последния месец преди да бъда арестувана, направих двадесет пътувания до различни части на страната и на всяко пътуване не вземах повече от два фунта стока.

— Е? — каза Марк, когато тя спря.

— Това прави четиридесет фунта — кимна тя. — Шестстотин и четиридесет унции. Казвал си ми, че печелиш по три шилинга на унция контрабанден захарин, а това е по-малко от сто лири печалба на месец. По-малко от моите разходи, които са почти сто лири.

— Това не е малка печалба, мис Перимен — побърза да я увери Тайзър. — Много фирми биха били доволни да имат сто лири чиста печалба на месец.

— Освен това ти не разпространяваш всичката стока, моя мила — каза Марк с усмивка. — Ти си една от многото.

Той й подаде малката кутийка.

— Брадлей каза, че съм непризнателна — продължи тя. — Надявам се, че не съм. Мога ли да видя какво има вътре.

Тя отвори кутийката и извика от възхищение.

— Колко са хубави! — каза тя. — Октагонални диаманти — колко странно!

— Няма нищо необикновено — каза Марк. — Един познат бижутер ги приготви за мен.

Тя чу Тайзър да мърмори нещо в екстаз.