Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Аз ще дойда донякъде с вас, ако може — каза Ан.

Тя видя по лицето на Тайзър да се изписва уплаха и това затвърди намерението й.

Мистър Леринг беше оставил колата си на ъгъла и се чувстваше радостен да я отведе до къщата й, защото не можеше да отбягва компанията на една хубава дама. Въобще, мъжете рядко биха сторили обратното. Тя не даде възможност на Тайзър да го предупреди. Дори намекът му, че има няколко въпроса, които би искал да разисква с Леринг, остана без резултат.

Червеноликият човек не шофираше сам. Колата му беше малка лимузина, луксозно тапицирана. Докато машината се плъзгаше по Хамърсмит Бродуей, Леринг се помъчи да се настани по-удобно в ъгъла.

— Интересен човек е Тайзър. Страхувам се, че пие твърде много.

Тя се усмихна на тази критика, направена от човек, който спираше да пие само, когато отиваше да спи.

— Нервите му са разклатени, бедният човек! — продължаваше той и поклати тъжно глава. — Страхувам се, че той ще бъде твърде малко полезен на Марк. Предполагам, че сега нямате право да шофирате, мис Перимен? Колко жалко! Момчетата се лишават от вас.

— Марк ще се погрижи за разпространението на стоката — каза тя и той кимна.

— Той не работи така, както трябва — страхувам се, че и той също е станал нервен и това е твърде естествено. Вие ужасно ни изплашихте, мис Перимен. Мислехме, че ще влезете в затвора. Цялата работа беше подло планирана от Брадлей. Той доведе този Смит преди вас в съда, за да предубеди съдията относно вашите действия. Макар че контрабанда на захарин не е толкова ужасна работа — добави бързо той.

— Захарин? — отговори Ан със смях. — Не бъдете абсурден!

Последва дълго мълчание и тя чакаше с разтуптяно сърце това, което ще последва.

— Понякога се замислям дали действително върша лоши неща — дали не съм само проводник на злото. Но какво да се прави? Има една много интересна новела на френски, казва се „Тялото ми е мое собствено“. Може би сте я чели? Тя съдържа в конкретна форма моята собствена философия. Има ли някой човек или дружество, или държава, или общество да ви казва как и къде ще намерите удоволствията си? Има ли някой право да ми каже да не пия уиски, което често правя с голяма радост, или да забрани на вас да употребявате парфюм, макар че ароматът му ви доставя удоволствие.

Тук й се удаваше благоприятен случай и тя го използува.

— Или например кокаин — каза тя малко задъхано.

Той се почувствува засрамен от думата.

За него той беше просто „кок“. Никога не го наричаше с друг термин: често казваше само „стоката“.

— Точно така — каза той.

И после, след кратко мълчание:

— Колкото за мен, той никога не ме е привличал. Но си представям, че има хора, които намират най-голямото си удоволствие при неговото консумиране. Аз не бих се чувствувал виновен в едно, хм… наказуемо деяние, ако им помогна да получат удоволствието си. Има, разбира се, бедни, слаби индивиди, които пушат прекалено много или ядат прекалено много…

Той би прибавил и „пият прекалено много“, но, изглежда предпочиташе да се самоизмамва. Ан слушаше със замряло сърце. Тя знаеше, че ако сега го попита направо дали контрабандира наркотици, той би се обидил от подобен въпрос. И освен това той й бе казал всичко, което тя искаше да знае.

Колата бавно влезе в Кавендиш Скуеър и спря до тротоара пред къщата й. Галантният мистър Леринг бе излязъл пръв, за да й помогне да слезе, но тя не му позволи… Ан стъпи на тротоара, затвори вратата зад себе си и червеноликият човек, като се намести по-удобно в обичайния си ъгъл, замина.

Тя стоеше накрая на тротоара, като гледаше след колата, когато изведнъж почувствува, че зад нея има някой. Видя светлината от цигарата му и би избягала в апартамента си, ако той не бе я заговорил.

— Чудесна нощ за разходка, мис Перимен.

Беше Брадлей.

— Да, много — каза тя неловко.

Имаше желание да мине покрай него и влезе в къщата, но нещо я задържаше.

— Добре ли прекарахте в Дома? Сигурно имате полезно влияние върху тези разбойници. В някой хубав разказ, разбира се, бихте имали. Те всички биха станали добри и мекосърдечни — много обичам думата „мекосърдечен“.

Тя направи гримаса при споменаване на думата, която му бе подхвърлила в съда.

— Сълзи биха изпълнили очите им, те биха се отказали от лошите си навици, биха отишли да секат дърва за четири пенса на час. Нещата не се развиват точно така, нали?

Той се държеше така приятелски, като че ли никога не бе стоял с побледняло лице под ударите на гнева й.