Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Вратата беше затворена — прекъсна го Тайзър.

— Могъл е да влезе през прозореца. Стаята ти е най-лесното място в света за обиране. Не, ти не ме уплаши, приятелю. Ли Жозеф е мъртъв. Чуваш ли какво ти казвам? Нито си го видял, нито чул. Сънувал си някакъв сън, който…

Тайзър изведнъж скочи на крака, лицето му беше бяло и очите широко отворени.

— Слушай! — пошепна той. — Слушай, Марк! Не можеш ли да чуеш?

Марк щеше да каже нещо, когато и той също чу звука. Той идеше от улицата — някой свиреше тихо на цигулка.

С ругатня той изтича до прозореца, дръпна пердетата, вдигна рулетката и излезе на балкона. Тротоарът пред къщата беше празен. Никой не се виждаше, а също и цигулката беше спряла.

Той се върна в стаята и веднага, след като затвори прозореца, мелодията пак се чу. Като че ли идваше от стената.

— Чу ли? — прошепна Тайзър.

В този момент се почука на външната врата и Марк излезе да покани Ан.

— Чу ли някой да свири на цигулка? — попита тя.

— И ти ли го чу? Да, влез!

Те се върнаха в столовата, едната стена, на която се опираше в апартамента на Ан.

— Аз седях в спалнята си и плетях — тя показа към стената, — когато чух свиренето. Не е ли това мелодията, която свиреше Ли Жозеф?

Марк се помъчи да се усмихне.

— Този луд човек мисли, че е видял стареца. — Музиката спря. Тайзър мигаше и си отваряше устата като умопомрачен.

— Чухте ли? — изписка той. — Ли Жозеф! Никой не свири като него… той никога не спазваше такта… винаги така, Марк, това беше Ли, бих се заклел, че беше Ли! Заклевам се също и че Ли беше човекът, който седеше в моята стая.

С проклятия Марк Мак Джил го хвана за рамото и го хвърли в едно от креслата.

— Седни там и мълчи, приказливо куче! — каза той грубо. — Не му обръщай внимание, Ан, той е пиян.

— Кога е видял Ли Жозеф?

— Никога — сънувал е, че го е видял. Какво можеш да очакваш от човек, който никога не си ляга трезвен.

Слаби опити за протест идеха от креслото, но Марк не обръщаше внимание.

— Той е луд, всеки може да види, че той е луд. Това е бил някой уличен музикант. В тиха нощ цигулката се чува на дяволски далечно разстояние и сигурно някой е свирил зад ъгъла. Отиваш ли си, Ан?

Тя беше вече пред вратата.

— Да. Чудех се дали сте го чули, това е всичко.

Преди да успее да я спре, тя изчезна. Чу как затвори неговата и после своята врата. С един скок той се озова при креслото, вдигна Тайзър на крака и го разтърси.

— Колко пъти ти казах да не плашиш момичето, мерзавецо? Бъди по-внимателен, Тайзър! Ще направиш същото пътешествие като Ли Жозеф. Казвам ти това, защото не смееш да извършиш предателство, без да увиснеш сам на въжето. А сега, върви да пиеш и да спиш.

Той го блъсна към средата на стаята и Тайзър едва се задържа на краката си. Застана там, като се поклащаше. По неприятното му лице се четеше израз на обърканост.

— Добре, Марк — каза той тихо. — Ужасно съжалявам, че те безпокоих. Изпих повече от осем, скъпи Марк.

Той се измъкна от стаята, прехвърча надолу по стълбите и после по Кавендиш Скуеър. Задъхваше се, когато стигна Хамърсмит, повечето от страховете му се разпръснаха.

Домът се намираше на ъгъла на две улици и по това време на нощта нямаше никакви минувачи. Когато зави зад ъгъла, той видя един човек да стои на тротоара с гръб към лампата. Можеше да се предполага, че дреме. Главата му беше наведена към гърдите, раменете свити. Тайзър ускори стъпките си, за да мине покрай него. Гостоприемната светлина на Дома, която се виждаше зад стъклената врата, му вдъхна кураж.

— Лека нощ! — каза той весело, когато минаваше покрай човека под фенера.

При тези думи непознатият вдигна глава… за момент Тайзър закова поглед на жълтото лице, на кожената шапка и невчесаната сива коса, която се подаваше под нея, големия нос и издадената брада…

С писък Тайзър се обърна и затича към Дома. Той беше видял лицето на Ли Жозеф.

Марк Мак Джил беше загасил светлините в апартамента си и вече се готвеше да си ляга, когато иззвъня телефонът и като чу треперещия глас на другия край на жицата, изръмжа.

— Какво има пак?

— Видях го, Марк… точно срещу Дома. Той ме погледна… беше не по-малко от ярд до мене.

— За кого говориш? — попита Марк остро.

— Ли — Ли Жозеф — но не съм пиян! Един от хората го е видял преди мен — той не е бил пиян! А друг един, който дойде след мен, го е видял да свива на ъгъла и взима такси. Говорил на себе си, също както Ли правеше. Марк, това е ужасно! Не знам какво да правя!