Едгар Уолъс - Летящата бригада

На половината път по пустия тротоар тримата бяха съвсем близо до жертвата си. Те бяха на няколко крачки от инспектора, когато Брадлей се обърна.

— Вържете ги бързо! — каза той сухо. — И не се опитвайте да бягате, защото няма да има полза.

Докато говореше, два полицейски автомобила влязоха в улицата, по един от двата й края и спряха.

Бързо ги претърсиха.

— Пато има пистолет — каза един глас и ръката му измъкна револвера.

— Това значи десет години, Пато — каза Брадлей весело.

Когато ги набутаха в една от колите, той се приближи и заговори на един от мрачните, оковани хора.

— Ако видя Тайзър, ще му кажа, че изпълнихте предложението му — каза той.

Той си отиде в къщи твърде весел. Тази нощ Тайзър, като послуша своя инстинкт, който беше по-силен от него, свали по-малкия от двата високоговорители на радиото с помощта на един добър механик, който живееше в Дома, проследи жицата, която не го заведе до апарата, а до телефонната мрежа. Той позеленя от страх, като се помъчи да си спомни многото разговори, които се бяха водили в стаята му след инсталиране на „радиото“. Защото малкият високоговорител беше всъщност чувствителен микрофон и всичко, казано в стаята, беше чуто — кой знае къде?

Мина една седмица — седмица на глуха бездейност за Ан, на себе изучаване, което не водеше до нищо друго, а до по-голямо объркване. Тя не беше чела новините, умът й беше вестник с черни, грамадни заглавия. Отнемането на правото да кара кола я лишаваше от най-голямото й удоволствие. И дори това не събуждаше омразата й към Брадлей.

Тя го видя веднъж, когато се разхождаше в парка. Той профуча с един черен автомобил, пълен с полицаи и тя се чудеше каква е целта му и кои са хората, които, без да знаят за наближаващото изкупление, щяха да видят начинанията си разбити от неговото появяване.

Веднъж тя прочете показанията му срещу един крадец на автомобили, а следващия път — как са били проследени няколко джебчии от Ист Енд и хванати близо до ъгъла на Хайд парк.

За развлечение, Марк я заведе една нощ в Дома. Приключението не беше приятно за нея. Той й разправи за Седемен и показа стаята му.

— Не се осмеляваме да изхвърлим стария дявол навън и затова държим стаята му готова — каза Марк. — Сега-засега има много малко хора в Дома.

— Останалите вероятно сте поправили вече — каза тя.

Той схвана известна нотка на сарказъм в гласа й и се уплаши.

Тя не видя Тайзър. По нейна молба тази вечер този мазен човек не присъствуваше.

— Ние всъщност не се опитваме да ги поправяме — обясняваше Марк на връщане в колата. — Опитваме се само да им намираме работа.

— Какъв вид работа? — попита тя и той пак долови скептицизъм в тона й.

Те не говореха вече за контрабандата. Марк беше получил своето и си беше взел бележка. Нито в гаража, нито в къщата той не държеше нещо, което би послужило за доказателство срещу него. Беше дори закарал колата на Ан в един малък гараж — място близо до Еджуеър Роуд, което той притежаваше и което беше твърде удобно за него.

Три седмици след полицейското следствие Марк трябваше да понесе втория и още по-страшен удар.

Марк Мак Джил се разхождаше нагоре-надолу в голямата столова на апартамента си, като се спираше от време на време да погледне през прозореца към покрития с мъгла площад. Върху масата имаше разхвърляни много изрезки от вестници, които му доставяше една агенция. Всички се отнасяха до делото на Ан Перимен…

Пристигането на Тайзър прекъсна неспокойните му разходки. В Дома нещата не вървяха много добре. Полицията бе направила вече две визити и един многообещаващ обитател беше арестуван и осъден на девет месеца принудителна работа. Освен това провинциалната полиция също се беше раздвижила, а това се отрази чувствително върху доходите на Марк. Той беше натрупал твърде значителна сума, но имаше също така много разноски. Отнемането на правото на Ан да шофира беше създало мъчнотии, които той не бе предвидил.

Марк се намръщи, когато Тайзър влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Той страхливо мигаше и от свиването на лицето му и нервните движения на ръцете Марк позна, че помощникът му е по-развълнуван отколкото обикновено.

Тайзър отиде право към шкафа, където имаше уиски, сипа си голяма чаша и я изпи на един дъх.

— Какво става с тебе? — изръмжа Марк. — За бога, не се показвай в такова състояние пред Ан.

— Ан, а? — Тайзър допря треперещите си ръце до устните. Той се опита да наподоби усмивка върху лицето си, но резултатът беше ужасна гримаса. — Забеляза ли нещо с Ан напоследък, Марк? Тя не говори с мене, не ме поглежда, мой мили Марк. Тя няма нищо против бедния Тайзър, нали?