Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Тя никога не ти е говорила много — каза Марк Мак Джил. — Не виждам как една жена, която уважава себе си, може да говори с теб. Какво се е случило?

— Безпокоя се за нея, Марк — Тайзър понижи глас. — Тя беше така тиха. Спомни си миналата нощ, когато седяхме тук, тя не проговори през цялото време.

— Това показва нейния добър вкус. Какво искаш да говори? — каза Марк нетърпеливо, тъй като и той беше забелязал тези обезпокоителни симптоми в Ан. — Какво искаш?

Тайзър се огледа нервно и седна на един стол близо до Марк.

— Говорих с един от тези речни плъхове — каза той с нисък, настойчив глас. — Той ми каза нещо, което ме плаши, Марк. Ако го знаех навремето, щях да умра от страх.

— Какво е то? — попита едрият човек. — Макар че не всичко, което може да те направи да умреш от страх, е толкова сериозно.

— Те са търсили Ли през цялото време — продължи Тайзър с дрезгав шепот. — Не са престанали тогава, когато ние мислехме, Марк. Всеки ден са търсили и ровили около „Леди Стерс“ — този приятел ми каза, че преди половин месец са пуснали водолаз да претърси тинята под самата къща. Никой не е знаел нищо за това, всичко е ставало през нощта.

Марк мълчеше. Новината го беше поразила.

— Намерили ли са нещо?

Тайзър поклати глава.

— Не. Моят човек излязъл на брега, където открил малка група речни полицаи и хора на Скотланд Ярд, приближил се да чуе какво говорят. Положително вече се отказват да го търсят.

Марк Мак Джил потърка брадата си.

— Можеха да направят това още в началото. Тялото му е било отнесено от водата в реката и оттам в морето.

Тайзър не изглеждаше убеден.

— Надявам се, мое момче. Ужасно би било, ако е успял да избяга и сега подготвя някакъв план да ни предаде. А, Марк? Помниш ли какво каза той?

Той потрепери и пак хвърли поглед около себе си.

— Точно преди да умре, каза, че ще се върне, Марк. Каза, че не можеш да го убиеш. Чувал съм го да казва това и по-рано. Помниш ли духовете му, малките му деца… Рони? А, Марк?

Той се вгледа страхливо в лицето на Марк Джил.

— Нямаше нищо в това, нали? Ти не вярваш в духове… призраци не се разхождат по земята, нали? Глупаво е, а, Марк?

Марк го гледаше с удивление.

— Какво, по дяволите, става с теб, Тайзър? Да не си се побъркал или пък си опитал от белия прах, а?

— Не, не, не! — Тайзър поклати енергично глава. Гласът му приличаше на плач. — Искам да знам, Марк… мислиш ли, че духовете могат да се върнат на земята?

— Ти си пиян — каза Марк грубо.

— Не съм, не съм! — Нещастният човек го дърпаше силно за ръката. — Но миналата нощ бях си вече легнал… пил бях едно или две…

Езикът му се заплете. Марк отиде при шкафа с уиски, наля една чаша до половина и я постави в ръката му.

— Изпий това и после кажи каквото имаш да кажеш, глупако! — озъби се той. — Духове! Ако се наливах, както ти се наливаш, и дяволи бих видял.

Тайзър изля в гърлото си огнената течност — тя беше държана тук само за него, но после малко се поуспокои и разправи историята си. Бил си легнал по-рано от обикновено и призна, че изпил няколко чашки. Той спял много леко и си спомня, че се събуждал в един и два часа. Когато се събудил в два и половина, имал съзнанието, че не е сам в стаята. Имало луна и в нейната светлина, която е огрявала по диагонал стаята:

— Той беше там, Марк — гласът му беше плачевен, зъбите му тракаха така, че той едва говореше. — … седеше на един стол, с ръце на коленете си, като ме гледаше!

— Кой? — попита Марк.

— Ли Жозеф! Беше облечен със същото изтъркано, старо палто и кожена шапка. Още виждам жълтото му лице, Марк! О, господи, ужасно беше!

Той покри лицето си с ръце, като че ли да изпъди спомена за призрака.

— Ти беше в леглото, нали? И после стана и намери, че си сънувал — предложи Марк.

Човекът поклати глава.

— Не, не сънувах. Той беше. Стоеше и ме гледаше и отначало нищо не говореше, после го видях да говори на децата си — след това не знам какво стана. Мисля, че съм припаднал. Когато се събудих, чувствувах се ужасно. Зазоряваше се…

— И той не беше там! — присмя се Марк Мак Джил. — Трябва да пиеш вече уиски от друга марка.

— Видях го — настоя Тайзър разпалено. — Мислиш ли, че мога да направя грешка? Познавам Ли така добре, както ръката си — той беше.

Той чу острият смях на Марк и лицето му се сви така, като че ли някой го беше ударил.

— Недей, Марк! Не съм бил пиян, казвам ти. Видях го така ясно, както сега виждам теб.

— Или измисляш, или си бил пиян, глупако! — каза той ядно. — Защо ще идва той при теб? Би дошъл при мен, нали? Ти си въобразяваш или пък някой от достопочтените ти младежи от Дома е влязъл в стаята да грабне, каквото намери.