Едгар Уолъс - Летящата бригада

Сега Брадлей разбра. Марк беше узнал, че полицията е намерила скривалището и сега приготвяше предварително отбраната. Вярно беше, че тези документи, които той бе намерил в нощта на убийството, биха могли да докажат, че Марк Джил се занимава със законна търговия на химикали.

— Това е изключително работа на полицията — каза съдията. — Ако тя сметне документите за истински, аз нямам нищо против.

Той погледна към Брадлей, който стана от стола си.

— Досега не сме могли да съберем нужните ни доказателства — каза бързо той, — но аз считам документите за много важни и трябва да отхвърля забележката на адвоката.

Човекът на стола кимна.

— Много добре. Забележката се отхвърля.

Мистър Дартър вероятно беше приготвен за този отказ. Брадлей отново стана.

— Моля, господин съдия, да разгледате сега делото на Уилям Чарлс Смит. Бях ви помолил да се занимаете с него следобед, но една много важна причина ме кара това да стане сега. Няма да ви отнеме повече от няколко минути.

Съдията кимна на помощника си и от вратата откъм килиите въведоха един слаб, изпит човек. На ръцете му имаше белезници и това не убегна от острия поглед на съдията.

— Необходимо ли е да му поставят белезници? — попита той.

— Да, господин съдия — отговори Брадлей. — Той ни създава много безпокойства.

Човекът втренчи поглед в него, като показа зъбите си в ужасна усмивка.

Обвинението беше прочетено — че умишлено е убил Хари Бендън, като го е застрелял с револвер през нощта на 13 април на Фелоу Стрийт.

— Има ли защитник? — попита съдията.

Брадлей поклати глава.

— Не, господин съдия. Предлагам днес да се прочете формалното разрешение за арест, а също бих ви помолил да издадете нареждане да се задържи до следващия петък.

Човекът на подсъдимата скамейка се наведе през перилата, които го обграждаха.

— Ако те пипна някога, Брадлей, ще откъсна сърцето ти! — изръмжа той.

От останалите му думи никой нищо не разбра.

Разрешението за арест беше бързо прочетено и затворникът изведен от залата.

— Преглеждан ли е този човек от лекар? Изглежда твърде странен.

— Докладваха ми — отвърна Брадлей, — че трябва да бъде наблюдаван. След ареста си е искал кокаин — това е главената причина.

Съдията тъжно поклати глава.

— Броят на подобни хора, които минават през подсъдимата скамейка, напоследък страшно много се увеличи. Откъде вземат тези хора наркотици?

— Кокаин се доставя систематически из цялата страна — каза Брадлей.

Дартър моментално скочи на крака.

— Надявам се, че този ужасен случай не е предназначен да предубеди господин съдията по едно друго дело, което сега следва — каза той, — делото на Ан Перимен.

— Нямах това намерение!

Брадлей почти изрева думите, но адвокатът продължи:

— Внезапният ефект от довеждането на Смит в съда и тази забележка към наркотиците трябваше да създаде една враждебна атмосфера. Не знам какво обвинение ще се прочете срещу Ан Перимен, но…

Някой се докосна до лакътя му — Марк Мак Джил беше влязъл в залата и седеше до него. Брадлей го бе видял с периферното си зрение.

— Стига — каза той тихо и после, докато Брадлей, съдията и помощникът разговаряха нещо, добави:

— Какво ще направи Брадлей? — попита той.

— Ако стоката, която са намерили в колата е кокаин, сигурно ще я обвини в незаконно притежание на опасни наркотици.

— Но намерили ли са?

— Не съм чул — каза Дартър. — Всичко, което знам, е, че Брадлей е претърсил скритите джобове.

Мак Джил вдигна вежди.

— Колко ще получи тя?

— Три месеца — може шест. Кокаин е било, разбира се.

Марк кимна.

— Тя не знаеше, че той е там.

Дартър се усмихна скептично.

— Искате да ми кажете, че не е знаела за стоката, която е носила?

— Не, тя дори не знаеше, че пренася въобще нещо.

В този момент помощникът извика името на Ан Мери Перимен.

Ан влезе в залата, кимна на Марк и седна на подсъдимата скамейка с лека усмивка. Брадлей беше виждал по-рано същата усмивка на лицето на брат й, беше го виждал да седи със същото безгрижие на това място на срама.

— Е добре, мистър Брадлей!

Ан говореше. Той не вярваше на ушите си.

— Най-после ме доведохте там, където искахте. Този ден трябва да е много щастлив за вас.

— Не говорете на никого друг в съда, освен на мен, моля, — прекъсна я съдията.

Тя се усмихна иронично.

— Добро утро, господин съдия! Предполагам, че трябва да ви кажа нещо?

Помощникът погледна листа пред него.