Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Все едно ме питаш дали мога да крада – отвърна Аарън. – Не мога.

– Но ти си макар – възрази Кал. През ключалката видя претъпканата с клетки стая и Пакостник, който се бе свил в своята и гледаше нещастно.

– Не можеш ли да я отвориш по някакъв макарски начин?

Аарън го погледна, сякаш говореше пълни глупости. След това се завъртя и ритна вратата. Тя се отвори и увисна на пантите си.

– Ами и така става – коментира Кал.

Джаспър се напрегна, сякаш се канеше да избяга.

– Недей – обърна се към него Тамара, – моля те. Остани още малко с нас, става ли? Знам, че не е приятно, но е наистина важно.

Джаспър я погледна със странно изражение на лицето, като че е успяла да каже единственото нещо, което можеше да го убеди да не избяга и да не ги издаде. И това бе думичката „моля“.

– Че не е забавно, не е – каза той и се облегна на стената, като кръстоса ръце пред гърдите си.

Кал отиде до клетките. Както бе предположил Джаспър, катинарите бяха покрити с няколко алхимични символа, които не разпозна. И три ключалки.

– Тамара, какво означава това? – попита той.

Тя надникна над рамото му и присви очи.

– Защитено е от магия.

– О! – отвърна той. Вкъщи, по време на парада през май месец, бе освободил плъхове и мишки без магия, само с хитроумие. След като Аарън бе изритал вратата, за да ги вкара в главната зала, Кал почувства, че той трябва да отвори клетките.

Все някак.

Хвана двете решетки, стисна очи и дръпна колкото може.

– Това ли е планът ти? – отбеляза Джаспър и избухна в смях. – Шегуваш се!

– Трябва ни ключ – каза Аарън и се усмихна хитро с ъгълчето на устата си. – Даже няколко ключа.

Една от мечките изрева и подаде лапа през решетките, удряйки във въздуха. Очите ù бяха оранжеви и пламтяха от магията на Хаоса. Аарън я погледна със зяпнала уста.

– Не съм виждал такава.

Кал не бе убеден дали говори за мечките по принцип, или само за тези, обсебени от Хаоса, които бе сигурен, че никой от тях не е виждал.

– Имам идея – рече Тамара и погледна с безпокойство към мечката. – Не може да използваме магия срещу ключалката, но...

– Какво? – завъртя се към нея Кал.

– Дай ми нещо метално. Каквото и да е.

Кал взе медна астролабия от единия чин, след което ù я подаде. Астролабията започна да се топи в ръцете ù. Но когато Кал се загледа по-внимателно, осъзна, че втечненият метал плава над тях! Той оформи нажежен мътен мехур, който потъмня и изстина на открития въздух, докато се носеше към клетката на Пакостник. Когато стигна там, три пипала течен метал се насочиха към ключалката.

– Прати студена вода – каза Тамара. Цялото ù тяло трепереше от напрежението.

Кал взе водата от паниците на животните, оформи я като топка и използва магия, за да я охлади.

– По-бързо – каза тя през стиснати зъби.

Той изпрати водата към остатъка от астролабията. Металът изсъска и водата се изпари в облак пара. Кал отскочи назад и падна несръчно върху една от клетките. Когато облакът се разпръсна, Тамара държеше троен ключ.

Пакостник изскимтя. Тамара натисна ключа в ключалката и го завъртя. Чуха се три щраквания – първо, второ и трето, които отекнаха във въздуха. Клетката се отвори и Пакостник изскочи от нея, като накара вратата да се завърти.

После още ключалки защракаха от вратите на клетките.

– Май не трябваше да отваряме и трите – каза Кал насред последвалото нервно мълчание.

Когато животните изскочиха от клетките си, Джаспър се разкрещя. Мечката излезе напред. Лисици, кучета, вълци и белки избягаха от затвора си.

– Вървете! – извика им Кал. – И нападнете... искам да кажа... разсейвайте майсторите! Накарайте ги да се махнат оттук!

– Да, разсейвайте ги – добави Тамара. – Разсейвайте ги!

Обсебените зверове се юрнаха към вратата, като почти не им обърнаха внимание. Аарън дръпна вратата точно навреме, за да ги пропусне. Отвън се чуха викове, както и ревове и писъци. Кал чу как хората тичат и крещят.

Пакостник скочи към Кал и го облиза, а Кал се наведе да го прегърне.

– Добър вълк – промърмори той. – Добър вълк.

Пакостник опря муцуна в него. Очите му блеснаха в жълто.

– Слез долу! – извика Тамара и се протегна да дръпне Джаспър, който се бе покатерил на бюрото и опитваше да отвори прозореца.

– Опитвам се да помогна! – възрази той.

Аарън се опря на отворената врата.

– Ами ако обсебените нападнат маговете? Ако някой бъде ранен? Не всички животни са като Пакостник!

– Не се безпокой за майсторите – рече Кал. – Тези животни не са в добра форма. Обзалагам се, че повечето ще избягат към гората при първа възможност.