Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Не бих споменал това на места, където могат да те чуят – рече той. – По-добре да мислят, че е луд, отколкото съюзник на Врага.

– Вие за луд ли го смятате? – настоя Кал.

– Не мога да си представя, че Алистър се е съюзил с Константин – отговори след кратка пауза Руфъс. –Обучих и двамата. Бяха добри приятели, наистина. Но никой не бе до такава степен предаден от пропадането на Константин в злото, колкото Алистър. Никой не искаше толкова много да го срази, колкото той го искаше, особено след смъртта на Сара. Няма по-голяма измяна от тази на приятел.

Кал погледна към Руфъс и се почувства замаян. Помисли за Аарън, който бе роден да победи Кал. Бе му предречено дори да не го знаеше.

– Някои хора са създадени да бъдат приятели, а други да станат врагове – каза Руфъс. – В крайна сметка вселената винаги се наглася.

– Във всичко има баланс – промърмори Кал. Така казваха алхимиците.

– Точно така – Руфъс постави ръка върху рамото му. Това го изненада толкова, че той подскочи. – Ще се оправиш ли?

Кал кимна и се прибра в покоите. Тя бяха празни. Както Тамара, така и Аарън бяха в спалните си, чиито врати бяха плътно затворени. Влезе в собствената си стая и легна облечен. Пакостник вече спеше върху завивките. Кал изтегли Мири от ножницата и я вдигна така, че да може да я види, да забележи извивките по металното острие.

Мир .

Свали ръка до тялото си и затвори очи. Бе прекалено уморен дори да се преоблече.

На следващия ден се събуди от звъна на първата камбана. Той означаваше, че вече е закъснял за закуска. Не бе ял нищо предната вечер и се почувства немощен, сякаш са го ударили няколко пъти в стомаха.

Сложи си чиста униформа и обу ботуши. Нито Тамара, нито Аарън го чакаха в хола пред стаите. Или бяха решили, че го мразят, или изобщо не знаеха дали се е прибрал предната вечер.

Кал тръгна схванат към трапезарията, следван от обсебения вълк. Гъмжеше от чираци. Ученици от Желязната година със сиви униформи обикаляха наоколо, правеха физиономии над купчините шарени лишеи и зяпаха огромните парчета гъби на грил.

Няколко ученици от Сребърната и Златната година седяха на групички, завърнали се от мисии и оглеждащи се презрително, сякаш вече са станали майстори.

Аарън бе седнал на масата с още няколко ученици от Медната година. Селия бе там заедно с Гуенда, Раф, Лоръл и Джаспър. Чиниите пред тях бяха чисти.

Тамара бе на друга маса с Кимия и приятелките си. Кал се запита дали е разказала на всички за Алистър и дали се хвали каква героиня е, но той вече не можеше да направи нищо по въпроса. Въздъхна и започна да сипва печени лилави грудки, които ухаеха на каша. Взе и малко беконов лишей за Пакостник. Яде прав, за да не сяда до никого. Не бе сигурен, че е добре дошъл където и да е.

Когато втората аларма иззвъня, Кал се отрави към майстор Руфъс, който бе седнал с останалите майстори.

– Ах – рече майстор Руфъс, като викна Тамара и Аарън с махване на ръката си, – време е да започваме уроците си.

– Ура! – каза саркастично Кал. Майстор Руфъс го изгледа, след което се изправи и ги отведе от трапезарията. Кал, Аарън и Тамара изостанаха от него като опашката от нещастна комета.

– Добре ли си? – попита Аарън и застана рамо до рамо с Кал, докато майстор Руфъс ги водеше надолу по каменните стъпала, издълбани в скалата. Стълбите се виеха все по-надолу, все по-надолу като спирала. Малки блестящи саламандри тичаха по тавана. Кал отново се сети за Уорън.

– Зависи от това дали си на нейна страна, или на моя – отвърна Кал.

Той погледна към Тамара, която сви устни. Изглеждаше така, като че иска да блъсне Кал надолу по стълбите.

– Защо трябва да има страни? – ядоса се видимо Аарън.

– Защото предаде баща ми! – изсъска Кал. – Никой истински приятел не би направил подобно нещо. Обеща да опази тайната ми и излъга. Тя е лъжкиня.

– Един истински приятел на Аарън не би защитил човек, който се опитва да го убие! – сопна се Тамара.

– Но ако ми беше приятелка, лъжкиньо, щеше да ми повярваш, че не това се опитва да направи Алистър!

Тамара го изгледа, излъчвайки нещо по-лошо и от гняв. Със съжаление.

– Не разсъждаваш трезво, Кал.

– Нито пък ти! – извика той, но майстор Руфъс се завъртя и се извиси и над тримата.

– Още една дума за Алистър Хънт – рече той, – и вместо вечеря ще сортирате пясък.

Кал бе изкарал първата си седмица в Магистериума, сортирайки пясък, така че бе по-склонен да се изправи срещу елементал на Хаоса. Млъкна. Същото направиха Аарън и Тамара. Тя изглеждаше мрачна, а Аарън – нещастен. Гризеше си ноктите – нещо, което правеше само когато е наистина нещастен.