Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Напротив. Кал е бил там.

– Вярно е – намеси се Тамара. – Кал на практика те задържаше.

– Може да използваш магията си по инстинкт – каза Руфъс. – Противотежестта на Хаоса е човекът, защото противотежестта на бездната е човешката душа. Когато използваш магия на Хаоса, търсиш човешка душа, която да те балансира. Без противотежест може да използваш цялата си магия и да загинеш.

– Това звучи зле – отвърна Аарън и пристъпи към центъра на стаята. След миг Кал се присъедини към него. Застанаха странно, рамо до рамо.

– Не искам да наранявам Кал.

– Няма – заяви майстор Руфъс. Отиде до ъгъла на пещерата и се върна натоварен с клетка. В клетката имаше елементал: гущер с криви шипове по гърба. Очите му бяха от чисто злато.

– Уорън? – попита Кал.

Майстор Руфъс остави клетката на земята.

– Ще накараш елементала да изчезне. Прати го в царството на Хаоса.

– Но това е Уорън. Познаваме този гущер – възрази Кал.

– Да, не съм убеден, че искам да го правя – рече Аарън. – Не мога ли да накарам някой камък да изчезне?

– Искам нещо по-съществено от това – настоя Руфъс.

– Уорън не иска да изчезва – каза гущерът. – Уорън има да ви казва нещо важно.

– Чухте ли? Има да ни казва нещо важно – повтори Аарън.

– Той е лъжец – напомни им Тамара.

– Колко познато, нали? – сопна ù се Кал.

Бузите на Тамара пламнаха, но тя не му обърна внимание.

– Помните ли, когато Уорън ни отведе до грешната пещера и погълнатият едва не ни уби?

Аарън погледна накриво към Кал.

– Не искам да го правя – прошепна той.

– Недей – промърмори Кал в отговор.

– Но трябва да направя нещо – рече Аарън. Изглеждаше леко паникьосан.

– Накарай клетката да изчезне – отвърна шепнешком Кал.

– Какво?

– Чу ме – каза Кал и сграбчи Аарън за ръката. – Направи го.

– Кал... – присви очи майстор Руфъс.

Аарън вдигна ръка. От дланта му изскочи пипало от мрак и се протегна напред, като обкръжи клетката и скри Уорън от погледа му. Кал усети лека тежест в гърдите си, като че имаше гума в ребрата си, която Аарън теглеше. Това ли бе чувството да си противотежест?

Пушекът се разсея. Кал свали ръката си и видя как опашката на Уорън изчезва в цепнатината на стената. Клетката я нямаше, а пространството, където бе стояла, бе празно.

– Не исках да изпращате и клетката в Хаоса, но добра работа – повдигна вежди Руфъс.

Тамара гледаше към мястото, където клетката на Уорън бе изчезнала. При други обстоятелства Кал би ù се усмихнал окуражително, но вече не.

– Какъв е лимитът на силите на Аарън? – попита внезапно тя. – Какво може да направи? Може ли да изпрати целия Магистериум в бездната?

Майстор Руфъс се обърна към нея и се намръщи изненадан.

– Три неща правят един маг велик. Първото е контролът, второто е въображението, третото е силата. Едно от предизвикателствата пред нас е да открием отговор на въпроса ти. Какво може да направи Аарън, преди противотежестта му да го издърпа назад? Какво може да направи Кал? Ами ти? Има един-единствен начин да разберем. С упражнения. Хайде, опитайте да поработите със земята.

Кал въздъхна. Явно нямаше да приключат скоро.

След края на упражненията тримата чираци се върнаха от пещерата. Кал бе изтощен и изостана зад останалите. Кракът го болеше, главата също. Изпълзя до един басейн със слепи риби.

– Лесно ви е на вас – каза той, докато те плуваха летаргично. Изглеждаха още по-бледи на фона на осветената от мъх вода.

Внезапно повърхността се развълнува и една риба бе вдигната във въздуха от дълъг розов език. Кал погледна нагоре и видя Уорън, увиснал от един сталактит.

– Краят е по-близо, отколкото си мислиш – премигна той.

– Какво? – попита Кал. Стори му се, че е чул погрешно.

– Краят е по-близо, отколкото си мислиш – повтори гущерът.

След това се стрелна нагоре към каменистия таван на пещерата.

– А аз ти отървах кожата! – извика Кал подире му. Уорън обаче не се върна.

На вечеря Кал седна с Аарън, Джаспър и Селия, а Тамара отново бе при сестра си. Кал почти чувстваше ледени вълни всеки път, когато я погледнеше.

– Защо гледаш към Тамара? – попита Селия, докато кълцаше една яркожълта гъба с вилицата си.

– Понеже каза на маговете да разследват баща му – обади се Джаспър.