Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

Тя се обърна и излезе от стаята. Кал осъзна, че се е задъхал, все едно е бягал. След миг се затича подир Тамара.

– Пакостник! – извика той. – Хвани я! Искам да кажа, не я наранявай! Или поне не много...

Пакостник зави, но Аарън, след като погледна отвратено Кал, го хвана за нашийника. Макарът се метна върху вълка, а Кал се плъзна в коридора навреме, за да види плитките на Тамара да подскачат в края на помещението. Тръгна подир нея, но нямаше как да я настигне с болния си крак.

Гневът избухна в гърдите му, докато тичаше. Не можеше да има никакво доверие на Тамара. Бе се оказала отвратителна. Очакваше от приятелите си да са ядосани, но не и да го предадат. Болката прониза крака му. Той се подхлъзна, падна на колене и за миг – само за миг – си помисли колко добре би се справил с два здрави крака, сякаш можеше да остави болката зад себе си.

Какво би дал за това? Би ли убил? Би ли зарязал списъка за черен лорд?

– Кал? – някой постави ръка на рамото му, а после го изправи на крака. Алекс Страйк, спретнат както винаги, облечен в чиста униформа. Загрижен.

– Къде отиваш?

– Тамара – изпъшка Кал.

– Отиде в кабинета на Руфъс – Алекс посочи чифта железни и медни двойни врати. – Сигурен ли си, че трябва...

Но Кал вече го бе подминал. Знаеше къде е кабинетът на Руфъс. Прекоси последния коридор и отвори вратата.

Тамара стоеше в центъра на стаята, по средата на кръгъл килим. Руфъс се бе облегнал на бюрото си, осветен от лампите зад себе си. Изглеждаше много сериозен.

Кал се спря. Гледаше ту към Тамара, ту към Руфъс.

– Не можеш – обърна се той към Тамара, – не можеш да му кажеш.

– Трябва, Кал – изправи рамене Тамара.

– Но ти обеща – изхриптя Кал. Смяташе, че Аарън ще го последва, но той не го бе направил. Почувства се ужасно и отвратително сам. Гледаше към Тамара и Руфъс, сякаш бяха врагове. Отново се изпълни с ярост към Тамара.

Не бе искал да ù се ядосва. Нито да крие разни неща от Руфъс. Да бъде в тази позиция. Да смята, че не може да се довери на Тамара.

– Виждам, че нещо тук определено не е наред – каза Руфъс.

– Всичко е наред – заяви Кал.

Руфъс гледаше ту към Кал, ту към Тамара. Кал знаеше на кого ще се довери. Дори знаеше на кого трябва да се довери.

– Хубаво – рече Тамара, – просто ще го кажа. Алистър Хънт е човекът, опитал да открадне Алкахеста. Ако не го спрем, ще го направи отново.

– И откъде знаеш това? – повдигна вежди майстор Руфъс.

– Понеже – започна Тамара, въпреки че Кал я гледаше така, сякаш искаше да я убие с поглед – Кал ми каза.

ГЛАВА ОСМА

Магът изпрати Тамара обратно в стаята ù. Тя си тръгна, без да поглежда Кал, свела глава и с увиснали рамене. Той не ù отвърна нищо. Трябваше да остане и да отговори на безброй въпроси относно това какво е видял и какво не е видял, как се е държал Алистър и дали е говорил за Константин Мадън. Питаха Кал дали баща му и Константин са били приятели, дали Алистър е говорил за майката на Кал, Сара, по начин, от който се предполага, че иска да я върне от мъртвите. – Възможно ли е това? – попита Кал, но никой не му отговори.

Кал успя да прецени, че ако Аарън, а и дори Тамара вярват в това, че Алистър не е съюзник на Врага, майсторите бяха убедени, че е предател или луд. Или луд предател.

Ако Кал бе искал така да очерни Алистър, че никой да не му повярва, когато каже, че в Кал живее душата на Константин Мадън, нямаше да може да се справи по-добре. Това трябваше да го изпълни със задоволство, но не стана така.

Бе страшно ядосан на себе си и още повече на Тамара.

Стана късно, когато го пуснаха и майстор Руфъс го отведе до стаята му.

– Разбирам защо не искаше да видиш баща си, когато те посети.

Кал не отговори. Възрастните имаха невероятната дарба да споменават очевидното и да споделят кога нещо им е станало ясно.

– Трябва да знаеш, че не си в никаква беда, Калъм – каза Руфъс. – Никой не би очаквал да предадеш тайните на баща си, но такова тегло не е трябвало да бъде поставяно на раменете ти.

Калъм не отвърна. Бе говорил часове наред. Нямаше какво повече да каже.

– Баща ти стана много ексцентричен след войната. Може би никой от нас не искаше да види колко екстремно е поведението му. Да работиш с елементите е изключително опасно. Може да подчиниш света на волята си, но с цената на психиката си.

– Не е луд – сопна се Кал.

Майстор Руфъс спря и погледна внимателно Кал.