Холи Клеър - Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум

– Не се шегувам – заяви Кал, – не бих го сторил. Мисля, че той е опитал да го открадне от Колегиума и сега ще пробва отново. Този път може и да успее.

– Но защо му е да прави това? – зяпна Аарън. – Откъде знаеш?

Кал им каза какво е направил в мазето, как Пакостник е бил окован, как бе намерил отворените книги с изображенията на Алкахеста. После им спомена и за картата на хангара на летището.

– Щял е да изтръгне сърцето на Пакостник, за да задейства устройството? – попита Тамара и позеленя.

Като чу името си, вълкът погледна към Кал и изскимтя.

Кал кимна.

– Но ти не си го виждал? Самият Алкахест? – попита Аарън.

– Не знаех, че съществува – поклати глава Кал. – Нямам представа какво правеше и за какво му беше притрябвал Пакостник.

Не спомена за оковите на стената. Бе готов да разкаже част от истината, но не цялата. Не бе сигурен дали това е постъпка на черен лорд.

Вече не му пукаше.

– Защо баща ти иска да убие Аарън? – попита Тамара.

– Не е това – бързо каза Кал. – Сигурен съм, че татко не работи за Врага на Смъртта. Сто процента. Няма начин.

– Защо тогава? – поклати глава Тамара. – Не разбирам. Татко ти мрази магията. Защо би искал да включи Алкахеста, ако не да...

Кал започна да се паникьосва. Защо Тамара да му вярва? Малка част от него знаеше, че с липсващата част от историята, в която Кал е Врагът на Смъртта, е трудно да измислиш причина Алистър да иска Алкахеста и това да не е свързано с Аарън.

– Той ненавижда Магистериума – рече Кал и стисна юмруци под масата. – Може би иска да уплаши маговете до смърт.

– Или да убие Врага – предположи Аарън, – да го елиминира, така че ти да си в безопасност.

– Врагът е на свобода от години – отвърна Тамара – и Алистър решава да се задейства сега? Не е ли случайност, че веднага щом като се появява нов макар, той започва да работи по устройство, което може да го убие?

– Може би иска да се отърве от мен, така че Кал да е в безопасност – отвърна Аарън. Зелените му очи потъмняха. – Едва не убих и двама ви, когато ме отвлякоха. Кал се съгласи да ми е противотежест. Това е опасно.

– Както каза Кал, Алистър мрази маговете – рече Тамара. – Ако той унищожи Магистериума, Кал няма да има нужда да ходи в него. А той иска това повече от всичко.

Тя загриза нервно нокътя на палеца си.

– Трябва да кажем на някого.

– Какво? – скочи Кал. – Тамара, кълна се, Алистър не работи за Врага!

– И какво от това? – повиши тон Тамара. – Той се опитва да открадне опасно магическо устройство. Дори баща ти да е решил да го държи около себе си, за да спи по-спокойно, Алкахестът е твърде ценен и твърде смъртоносен. Ами ако Врагът узнае, че е в него? Той ще убие баща ти и ще открадне Алкахеста. Ако кажем на другите магове, те ще успеят да го защитят.

Кал стана на крака и започна да върви напред-назад.

– Не. Ще отида при татко и ще му кажа, че знам за плана. Така няма да може да продължи да се придържа към него. Алкахестът ще е в безопасност.

– Прекалено рисковано е – отвърна Аарън. – Баща ти бе готов да изтръгне сърцето на Пакостник. Не мисля, че трябва да ходиш при него сам. Той метна нож по теб, не помниш ли?

– Метна го на мен – заяви Кал, макар вече да не бе сигурен, че сам вярва в това.

– Знам, че не искаш това, но баща ти сам си го причини – въздъхна тежко Тамара.

– Той е мой баща – рече Кал – и аз трябва да реша.

Погледна към Тамара. Тъмните ù очи не го изпускаха от поглед. Кал си пое дълбоко въздух и извади последния си коз.

– Ти се закле да опазиш тайната ми. Закле се в честта си.

– Кал! – избухна Тамара. – А ако бъркаш за това, че не иска да нарани Аарън? Ако бъркаш за баща си? Не е невъзможно! Човек невинаги познава семейството си така, както си мисли!

– Значи ме излъга в очите – рече Кал. – Нямаш чест.

– Хора, стига – скочи на крака и Аарън.

– Ще кажа на майстор Руфъс – отвърна Тамара. – Знам, че не искаш, и знам какво съм казала. Но трябва.

– Не трябва – повиши глас и Кал. – Ако ти пукаше за нещо друго, освен да се представяш добре в Магистериума, не би го направила. Уж ми беше приятелка. Уж даде дума!

– Аарън е твой приятел! – викна тя. – Пука ли ти изобщо какво може да направи Врагът с него!

– Щом Кал казва, че баща му не работи за Врага, аз му вярвам – каза бързо Аарън. – Аз съм в опасност. Изборът трябва да бъде мой.

Лицето на Тамара поаленя. Сълзи бликнаха от очите ù. Кал разбра, че каквото и да става, тя винаги ще избере Аарън пред него.

– Ти просто би се оставил на опасността! – кресна тя. – Такъв си си! Кал го знае! – възкликна и се завъртя към Кал. – Как не те е срам да се възползваш от това! Ще кажа на майстор Руфъс! Ще го направя! И ако нещо лошо се случи с Аарън заради Алкахеста, вината е твоя!