Касандра Клеър - Хрониките на Магнус Бейн

Наклони леко глава назад, за да го огледа. Короната й от среднощночерни плитки изглеждаше твърде масивна за малката й глава и стройната шия.

— Очите ви — рече тя бавно. — Вие сигурно сте добър вълшебник, сър, но не мога да разбера какъв е приятелят ви.

Магнус се озърна през рамо към Едмънд, за когото почти беше забравил. Демонът се бе превърнал в мрак и прах в краката на ловеца на сенки. След като се разправи с врага си, Едмънд отново насочи вниманието си към каретата. Магнус видя как златистият му чар просветва при вида на Линет и само за миг се разгоря от крехко пламъче в истинско слънце.

— Какъв съм аз ли? — извика той. — Аз съм Едмънд Херондейл и съм винаги на вашите услуги, милейди.

Усмихна се бавно и опустошително. Посред нощ, в тъмната тясна уличка, очите му сияеха като жежко лято.

— Не искам да бъда груба или неблагодарна — отвърна Линет Оуенс, — но да не би да сте опасен луд?

Едмънд примигна.

— Трябва да изтъкна, че бродите по улиците въоръжен до зъби. Нима очаквахте тази нощ да влезете в схватка с чудовищно създание?

— Не бих казал, че съм „очаквал" — отговори Едмънд.

— Значи, сте убиец? — попита Линет. — Или твърде ревностен войник?

— Мадам, аз съм ловец на сенки.

— Не съм чувала за подобно нещо. Правите ли магии? — попита Линет и докосна ръкава на Магнус. — Този господин може да прави магии.

Тя дари Магнус с одобрителна усмивка, от която той остана изключително доволен.

— За мен е чест да ви услужа, госпожице Оуенс.

Едмънд изглеждаше като ударен с мокър парцал.

— Разбира се... разбира се, че не правя магии? — едва изрече той.

Беше отвратен от тази мисъл като всеки истински ловец на сенки.

— О, ясно — каза Линет с явно разочарование. — Не сте виновен вие. Всички се оправяме както можем. Но съм ви задължена, сър, задето спасихте и мен, и приятелката ми от неописуема участ.

Едмънд се изпъчи и покрай задоволството си заговори непредпазливо:

— Няма защо. За мен ще е чест да ви придружа до дома ви, госпожице Оуенс. Нощем улиците около Мал Пал са много опасни за дами.

Настъпи тишина.

— Да не би да имате предвид Пал Мал? — попита Линет с тънка усмивка. — Май не аз съм си пийнала добре. Да ви изпратя ли до дома ви, господин Херондейл?

Едмънд Херондейл изгуби дар слово. Магнус подозираше, че това е съвсем ново преживяване за него и вероятно щеше да му е от полза.

Госпожица Оуенс се извърна леко към магьосника.

— С моята камериерка, Анхарад, идваме от имението ми в Уелс — обясни тя. — Ще прекараме сезона в Лондон при една далечна моя роднина. Пътуването беше дълго и изморително и ми се искаше да пристигнем по светло. Много глупаво и безразсъдно от моя страна. Изплаших Анхарад до смърт. Помощта ви беше безценна.

Магнус разбра много от думите на Линет Оуенс, дори и неизреченото. Тя не спомена имението на баща си, а нейното, и то с небрежността на човек, който е свикнал със статута си на собственик. Това, в комбинация със скъпата рокля и поведението й, увери Магнус, че дамата е наследница не само на богатство, но и на имот. Начинът, по който говореше за Уелс, му подсказа, че не иска за земите й да се грижи управител. Обществото би сметнало за скандално и срамно имение да бъде ръководено от дама, особено ако е красива и млада. Обществото би очаквало тя да сключи брак, за да може нейният съпруг да се грижи за имотите и да получи както тях, така и нея.

Сигурно беше дошла в Лондон да си намери добра партия, защото наличните в Уелс вероятно не бяха по вкуса й. Да намери съпруг и да го отведе там.

Беше дошла в Лондон да търси любов.

Магнус не би осъдил това. Той разбираше, че при един брак във висшето общество любовта невинаги е част от сделката, но Линет Оуенс, изглежда, имаше свое мнение по въпроса. Магнус предположи, че целта й е брак с подходящия човек и тя щеше да я изпълни.

— Добре дошли в Лондон — каза й той.

Линет направи лек реверанс в отворената карета. Загледа се над рамото му и погледът й омекна. Магнус се обърна и видя, че Едмънд стои зад него и усуква камшика около китката си, сякаш това го успокояваше. Магьосникът трябваше да признае, че е истинско постижение да изглеждаш и невероятно красив, и толкова злочест.

Линет явно се поддаде на импулса и слезе от каретата. Тръгна по паважа и застана пред печалния млад ловец на сенки.

— Простете, че бях толкова груба, и ако по някакъв начин съм намекнала, че сте... — довърши на уелски и тактично не преведе думата.

Вдигна ръка, а Едмънд протегна своята с дланта нагоре. Камшикът още беше увит върху маншета на китката му. На лицето му бе изписана натежала от копнеж откровеност; моментът беше знаменателен. Линет се поколеба и положи длан върху неговата.