Касандра Клеър - Хрониките на Магнус Бейн

* Става дума за Уилям Ардън, познат още като барон Олвънли, който се обзалага със свой приятел на 3000 паунда коя от две дъждовни капки ще достигне първа до перваза на прозорец. Не се знае дали баронът е спечелил облога, но тази история го нарежда сред най-знаменитите членове на клуба „Уайтс". — Бел. ред.

Чуеше ли нещо да се определя като „проклятие", Магнус беше сигурен, че ще му допадне. Ето защо беше избрал това фамилно име* и се бе присъединил към клуб „Уайтс" при едно посещение в Лондон преди няколко години, най-вече защото неговата приятелка Катарина Лос се обзаложи, че не би могъл да го направи.

* Bane (англ.) — зло, бедствие, проклятие. — Бел. ред.

Едмънд се завъртя около стърчащия пред входната врата черен уличен фенер от ковано желязо. Подскачащото зад стъклото пламъче изглеждаше невзрачно в сравнение с очите му.

— Навремето разбойниците идвали тук да пият горещ шоколад — каза небрежно Магнус, докато влизаха. — Горещият шоколад бил прекрасен. А разбойничеството е свързано с много мръзнене.

— Вие някога заплашвали ли сте с „Парите или живота"?

— Ще кажа само, че изглеждам зашеметяващо с маска и голяма шапка.

Едмънд пак се засмя — имаше лек и приятен смях, като на дете. Очите му жадно поглъщаха помещението, от тавана — който създаваше впечатлението, че се намират в огромна каменна бъчва — до натруфения като окичена със скъпоценности херцогиня полилей и масите със зелено сукно в дясната страна на залата, където мъже играеха карти и губеха цели състояния.

Способността на Едмънд да се изумява и изненадва го караше да изглежда още по-млад и придаваше крехкост на красотата му. Магнус не се питаше защо един нефилим не се притеснява от долноземец. Съмняваше се, че Едмънд Херондейл изобщо се притеснява от нещо. Той беше жаден за забавления, готов за вълнения и много доверчив към света.

Едмънд посочи към двама мъже, единият от които пишеше в огромна книга и движеше дръзко перото.

— Какво правят там?

— Предполагам, че записват облозите. Клубът има много почитана книга за облози. Приема се всичко — дали един джентълмен може да ограби дама в балон на хиляда фута над земята, или пък дали друг може да оцелее цял ден под вода.

Магнус намери две свободни кресла близо до огъня и поръча с жест питиета. Жаждата им беше утолена само след миг. В това отношение „Уайтс" не отстъпваше на който и да е отличен клуб за джентълмени.

— А дали е възможно? — попита Едмънд. — Не да живееш под водата, знам, че мунданите не могат. Другото.

— Моят опит с балон и дама не беше много удовлетворителен — отвърна Магнус и потръпна при спомена. Кралица Мария-Антоанета е вълнуващ, но не особено приятен спътник. — Не изпитвам желание да се отдавам на плътски наслади с дама или джентълмен в балон. Колкото и привлекателни да са те.

Едмънд Херондейл не изглеждаше изненадан от споменаването на джентълмени в романтичните представи на Магнус.

— Аз лично предпочитам дама в балон — рече той.

— О...

Магнус подозираше нещо такова.

— Но всяко ухажване ме ласкае — добави Едмънд с очарователна усмивка. — А мен винаги ме ухажват.

Каза го ухилен и с пърхане на златистите си мигли, както когато бе въртял Амалия Моргенстърн на пръста си. Беше достатъчно умен, за да знае колко е безочлив, и очакваше това да се харесва на другите. Магнус подозираше, че се харесва.

— О, така ли? — рече той и елегантно приключи темата. — Може би някоя конкретна дама?

— Не съм сигурен, че вярвам в брака. Защо ти е само един бонбон, когато можеш да имаш цялата кутия?

Магнус вдигна вежди и отпи от отличното бренди. Младежът говореше с наивната наслада на човек, чието сърце никога не е било разбивано.

— Никой не те е наранявал досега, нали? — попита Магнус.

Не виждаше смисъл от заобикалки.

Едмънд сякаш се притесни.

— Защо, ти ще ме нараниш ли?

— След като имаш толкова камшици на разположение? Едва ли. Имах предвид, че ми приличаш на човек, на когото не са му разбивали сърцето.

— Изгубих родителите си като дете — сподели искрено Едмънд. — Но рядко се намира ловец на сенки с непокътнато семейство. Феърчайлд ме приютиха и ме отгледаха в Института. Там е моят дом. А ако говориш за любов — не, никой не ми е разбивал сърцето. И не очаквам да го разбие.

— Вярваш ли в любовта?

— Любов, брак... според мен са много надценявани. Ето, например Бенедикт Лайтууд наскоро надяна хомота и цялата ситуация е отвратителна...

— Понякога е трудно, когато приятелите ти минават към следващия етап в живота си — рече Магнус съчувствено.