Джефри Дивър - Пастирът

На гривната иМ висяха кръст, Давидова звезда и ислямски полумесец. Котка със силно извит гръб и вещерско гърне. Не беше лесно да разгадаеш Дюбоа.

— Продължавай, Клер.

— Мним пастор е, но това не е най-интересното. Открих, че Кларънс Браун е псевдоним. Истинското му име е Али Памук.

— Има ли досие?

— Не мисля. Нищо в стандартните бази данни. Но неколцина приятели го проверяват по-надълбоко. Особено заинтригувана съм от бизнес документацията му. Искам да свържа номера на социалната му осигуровка, адреса, телефонните му номера, данъчните декларации, поверителните картотеки.

Отбелязах думата «приятели», синоним на «детектив», липсващ в официалния жаргон на професионалните държавни служители. Но каквито и да бяха, методите на Дюбоа със сигурност съответстваха на закона. Позволено е да нарушаваш правилата, за да защитиш подопечните си — същността на работата ми. Задачата да открием поръчителя обаче изискваше да сме ченгета като всички други — да събираме доказателства и да не предоставяме на защитата вратички, през които птичката да отлитне.

— Още подробности?

— Бащата е турчин, майката — нигерийка. И двамата натурализирани. Преди няколко години приел християнството. Преди да стане пастор. Но през последните две години дарявал големи суми на джамия във Вирджиния. Не присъства в никакви списъци с подозрителни лица. Играч е. Държи малък апартамент под наем в Югоизточния квартал. Живее обаче и в «Уотъргейт». За което не говори много. Според базите данни на местната полиция през последните две години е посетил Дубай, Джеда и Йордания.

Доста различен портрет от онзи, който Райън Кеслер беше разкрил.

— Полезна информация — възнаградих я с най-щедрия си комплимент. — А по-дребните дела на Райън?

Полицаят ги смяташе за маловажни, но аз я помолих да разговаря с главен детектив Люис и да ги провери.

— О, откраднатите кредитни карти? — продължи Дюбоа. — Незначителни. Повечето жалби са оттеглени. Кражбата на самоличност е по-съществена измама, углавно престъпление от нисък разред. Третият случай е най-интересен — хлапета крали електроника онлайн. Избрали неподходяща жертва — експерт по компютърна сигурност в «Адванст Съркит Дизайн». Един от най-големите конкуренти на «Интел». Жертвата проследила престъпниците и ги предала в полицията. Измъкнали се обаче с пробация и глоби. Спретнато. Жертва на хакери си отмъщава, залавяйки ги с помощта на собствените им методи. Съвсем справедливо.

Доядох сандвича, мислейки си — някакви следи, да, но нито една ясна. Обзе ме тревога.

— Продължавай да дълбаеш.

— Взела съм си лопата.

— И двата случая.

— И мотика.

Усмихнах иМ се. Надявах се котегледачът да се отнася добре с нея.

Занатисках бутоните на телефона си и надрасках бележка.

— Още малко задачи. — Подадох иМ листа, инструктирах я накратко и добавих: — Приоритетно.

— Разбира се.

— Отивам в защитената къща при Кеслерови.

Тя стана. Поколеба се.

Погледнах я любопитно.

— Чух, че… при склада Лавинг бил на косъм да…

Обзе я рядък пристъп на мълчаливост.

Но нямаше смисъл да обсъждаме досега ми с човешката преходност. Той беше минало и каквото би могло да се случи — моята смърт или смъртта на Лавинг — не беше се случило. От сблъсъка не можеше да се извлече никаква поука. Нищо, което да ми послужи за бъдещи стратегии, никакъв опит, който да иМ предам.

Размишленията за миналото са безпредметни. И следователно не отвеждат до целта.

Затова просто я изгледах равнодушно.

— Заемам се веднага със задачите, Корт — каза тя.

За пръв път през всичките години, откакто работехме заедно, я чух да произнася името ми.

Глава 15

Взех колата на Гарсия, която Били беше диагностицирал като здравословно чиста от разузнавателни средства, и я насочих пак към магистралата. Предприех няколко странни, но законни, маневри за смяна на маршрута и когато се убедих, че никой не ме следи, се върнах пак на магистралата и поех към «Хилсайд Ин».

Малко след шест следобед паркирах зад мотела на почти същото място като преди, на няколко автомобила от вана «Юкон».

Погледнах на север и сред леката мъгла различих далечни силуети на жилищни квартали. Взирах се навярно към две или три хиляди души… миниатюрна част от населението на областта и още по-малка — на региона. В ума ми неволно изникна мисълта — както обикновено, когато изпълнявах задача — че наемникът е някъде там. Но къде точно?