Джефри Дивър - Пастирът

Спомних си бурната демонстрация, на която бях станал свидетел. Двата лагера сякаш копнееха да се хванат за гушите. В този дух май беше и статията в «Нюзуик», наблягаща върху усилията на сенатор Стивънсън да насърчи междупартийната толерантност във Вашингтон.

Пожелах му мислено късмет.

Разгледах художествените произведения на децата на шефа ми. Река, в която плува огромна риба. Пурпурен самолет. Зайци.

— А Албъртс?

— Срещал съм го веднъж-дваж. Типичен професионалист на политическата сцена — участва в комитети за политически стратегии, в кампании за набиране на средства, помагал е на сенатори във финансовата комисия, оръжейната комисия, а сега и на Стивънсън в разузнавателната. — Елис се размърда в стола. — Ще разговаряш ли с него?

— С Албъртс? Предполагам.

— Налага се, Корт. Хората, които държат кесията, трябва да остават доволни… въпреки че ти не изглеждаш особено доволен.

— Не мога да свидетелствам при изслушване. Нали целта е да не съществувам?

— Албъртс е наясно. Трябват му само насоки.

— Знаеш как се превежда «насока» в този бранш, нали, Арън?

— Доносничество — отвърна шефът ми.

Точно тази дума имах предвид.

Глава 14

Върнах се в офиса си.

Барбара ме посрещна с думите:

— Кафето ти изстина. Сварих ти ново.

Ох… Благодарих иМ и отпих. Беше по-лошо, отколкото си го спомнях.

Натиснах бутона за бързо набиране.

— Дюбоа — изчурулика тя. — Вече си в сградата.

— За десетина минути. Можеш ли да дойдеш?

Появи се тутакси и аз се запитах доколко случаят е провалил плановете иМ за почивните дни.

Имаше две котки и приятел, който май беше постоянен, доколкото успявах да отсъдя от откъслечни разговори. Не живееше обаче с него. Не го познавах; не си прекарвам свободното време с колеги. Приятелят иМ явно охотно приемаше да гледа животните и да сменя котешката тоалетна. Понякога му съчувствах. От друга страна се чудех дали така не му е по-удобно, отколкото да съжителства с нея — навярно изтощително преживяване.

Тя седна срещу мен.

— Телефоните на подопечните. — Подадох иМ торбата със защитен екран, в която бях събрал нокиите, самсунгите и блекбъритата на Кеслерови, наред с отстранените им батерии.

Тя щеше да ги остави в изолираната стая в дъното на коридора, където работеше Хермес. Ако на Райън или на Джоан им потрябваше спешно телефонен номер от указателите им и нямаше друг начин да го открият, Хермес или някой от Техническия отдел щеше да влезе, да зареди телефона и да набави информацията без риск да излъчим издайнически сигнал.

— Лавинг? — попита Дюбоа.

— Забелязали са партньора му, но нямаме допълнително описание или насока, освен син седан с четири врати, може би буик. Нищо друго.

Тя вдигна вежди.

— Тъмно или светло? Син, искам да кажа. Произвеждат автомобили в двайсет и пет нюанса на зеленото, доколкото знам. Осемнайсет червени. Синьото не съм го проверявала, съжалявам, но и при него сигурно е същото. О, и на шест месеца обикновено избледняват с по един тон. Зависи…

— Тъмно.

Тя го записа във вездесъщия си бележник.

— Ето ти и това. — Подадох иМ найлоновия плик с проследяващите устройства.

Дюбоа вдигна плътните си тъмни вежди.

— Две. Добре. Казваше ми, че понякога слагат дори по три. В колата ти до склада?

Кимнах.

— Партньорът на Лавинг ги е поставил. Трябват ми отпечатъци. И произход.

— Ще ги проследя — отвърна тя без капчица ирония при избора на глагола.

— А сега за случаите на Райън? — попитах.

Не се наложи да поглежда записките си.

— Първо, подправеният чек. Греъм, Ерик. Четирийсет и девет. Цивилен служител в Пентагона. Ето някои подробности — работи в така наречения Вътрешен кръг. Крило Е или нещо такова, мисля. В центъра на Пентагона. Не успях да открия какво точно прави, въпреки че се идентифицирах и пуснах връзки, но засега можем да приемем, че е класифицирано и засяга разработката на оръжия.

— Как го откри?

Заетите в сферата на разработването и усъвършенстването на оръжия внимават много да не споменават занятието си.

— Прегледах резюмето му, разрешителните му, свързах някои времена и дати за срещи с оръжейни фирми. Понякога научаваш за някого повече от онова, което прикрива, отколкото от това, което казва. Събрах две и две.

Дюбоа беше истинско съкровище.

Отметна кичур коса зад ухото си и медальоните по гривната иМ звъннаха. Различих сребърно куче, броненосец, багета, миниатюрния сребърен принц Венцеслас, който си купи от Прага, когато изпълнявахме задача там. Тя продължи: