Джефри Дивър - Пастирът

— Никакви инциденти с Греъм. Но изскочи нещо наистина странно. Не знам как да го тълкувам. — Впи очи в сандвича ми. — Вечеря ли е това?

Погледнах часовника си. Минаваше четири следобед.

— По-скоро обяд. Продължавай. Казваше, че си разбрала и нещо друго.

— Върнах се в детективския отдел на градската полиция за повече информация и се оказа, че Греъм е решил да прекрати разследването.

— Да го прекрати?

— Обадил се на шефа на детективите Люис в петък и съобщил, че оттегля жалбата си. Поискал да прекратят разследването.

— Причини?

— Твърди, че е заради работата му. И сигурността. Не искал публични процеси.

— Звучи странно. Какво общо има обир на чек с националната сигурност? Райън твърди, че престъпникът не е откраднал нищо секретно. Нито компютри, нито папки от службата.

— Точно така — съгласи се Дюбоа.

— Тогава защо? — учудих се аз. — Нямаше ли в такъв случай от самото начало да прецени, че не бива да подава жалба за кражбата?

— Логично е. Има и друго. Проверих закона. Той е виновен. Пише, че ако си нехаен с чековата си книжка или с подписа си, ако ги съхраняваш небрежно, банката не отговаря за сумата. Плаща застрахователната компания. Но не и без полицейски доклад.

Опитах се да проумея.

— Значи по същество той приема, че е загубил четирийсет хиляди. Отказва се.

— Ще го възмезди ли държавата? Едва ли. Опитах се да се свържа с него. Което не е лесно, повярвай ми. Давай! Яж! Видях те да поглеждаш към сандвича. Забелязвал ли си, че ако са с някого в ресторанта, хората гледат повече храната, отколкото сътрапезника си? А когато са сами, гледат повече хората, отколкото храната.

— Но Райън не спомена да са прекратили случая — обадих се. — Преди малко го обсъждахме в «Хилсайд».

— Не е знаел навярно. Асистентката му ми каза, че в четвъртък и петък не е работил в кабинета си, а по нещо административно. Следващата седмица има важно заседание за някакви отчети в управлението.

Спомних си как Райън спомена, че са му поставили вътрешна задача.

— Задраскваме ли тогава случая «Греъм» от основния си списък?

— Не. Точно обратното. Никой не зарязва четирийсет хиляди долара, освен по принуда.

Хапнах още сандвич.

— Закускообяд или обедозакуска — каза Дюбоа. — Как другояче да го наречем? — Не се шегуваше.

— Впечатленията ти от него? От Греъм.

— Притеснен, говори с недомлъвки — отвърна тя след кратък размисъл.

— Някой го притиска да прекрати разследването?

— Възможно е. Семейство Греъм не печели много. Без четиридесетте бона, хлапето му няма да отиде в Принстън. На негово място бих се борила с нокти и зъби да заловят престъпника.

Няколко сценария изникнаха в ума ми.

— Така… поръчителят подправя чека и взема парите. Изхарчва ги за нещо компрометиращо — дарение за радикална джамия, кокаин на едро, проституция, кой знае? Може би използва самоличността на Греъм. Произходът на парите е проследим. Поръчителят казва на Греъм: «Осигури ми достъп до секретни файлове или саботирай системата, върху която работиш, или ще ти съсипя живота и ще те изпратя в затвора». Греъм се съгласява. Само Райън продължава да се рови в случая. Поръчителят наема Хенри Лавинг да открие какво знае полицаят.

— Възможно е — обади се Дюбоа.

— Сега другият случай, финансовата пирамида.

Тя сведе лазурните си очи сред ореол от лъскава тъмна коса и каза:

— Пуснах схемата в «Гугъл». Поназнайвах нещичко от случая «Мадоф», разбира се, няма как да не научиш това-онова от новините. Измамникът се представя за финансов консултант и събира парите на хората, уж да ги инвестира. Прибира парите, но разпространява съобщения, че сумите се увеличават. Ако първите инвеститори си изискат капитала, крадецът им плаща с новопостъпилите вложения. Схемата работи добре, стига всички инвеститори да не поискат парите си по едно и също време. Обикновено ги разкриват, когато клиентите се изнервят и завалят искания за теглене. Тоест ако съгласно Затворническата дилема вложителите проявят рационална ирационалност.

— Заподозреният Кларънс Браун… — подхвана Дюбоа.

— Имейл пасторът.

— Не точно. Проверих онлайн църквата му и…

— Онлайн?

Нещо ново.

— Да. Няма нужда от имейл. Сваляш си и си принтираш свещеническия сан. Нова ционистка църква на братството точка ком. И ти, и аз можем да станем духовници, стига да пожелаем. Реших да проверя дали е измама и за малко да стана пастор. Е, пасторка, предполагам. Но искаха много пари и се отказах.