Джефри Дивър - Пастирът

Все пак щяхме да го спрем, преди да преполови пътя. Четиримата агенти, които ме пазеха, го настигаха. И аз ги догонвах. Обадих се на Фреди да му кажа, че Лавинг се е отправил към шосето, за да изпрати кола да го пресрещне.

По радиото кънтеше ехо от застъпващи се съобщения. Задъхан се устремих отново след плячката си. Чух добра новина.

— Екип Две. Заловихме партньора на Лавинг.

«И това е нещо», помислих си. Ще се сдобием с ценна информация — телефона му, криминалното му досие. Нищо чудно и да признае.

Затворническа дилема…

Тогава обаче се обади агент от екип Две:

— Претърсихме го. Няма оръжие. Невъоръжен?

О, не…

Заковах се на място, озарен от идеята. Насилих се да произнеса отчетливо съобщението до четиримата агенти пред мен.

— Екипи Три и Четири! Залегнете! Намерете веднага прикритие! Заловеният не е партньорът. Уловка е!

Свлякох се на земята като парцалена кукла. Което навярно ми спаси живота.

Точно когато се приземих в храстите, чух свистене над главата си и до мен се разлетя пръст и чакъл. След секунда проехтя пукот от далечна пушка.

— Снайперистки огън! — извиках.

— Какво? — обади се някой.

Агентите пред мен се проснаха едновременно на земята, а около тях се вдигнаха облачета от пръст и отпадъци.

Партньорът на Лавинг беше добър стрелец, но агентите успяха да се прикрият. Нищо не би ги защитило от директно попадение, но трънаците бяха високи и той не ги виждаше.

Лавинг се намираше едва на четирийсетина крачки от бордюра и колата. Агентите пробваха да стрелят по него, но щом се надигнеха, откъм партньора долитаха тройни откоси — стреляше с автоматично оръжие — и те залягаха отново.

Огледах се за мишена и не видях нищо.

Колата, изпратена от Фреди, фучеше покрай бордюра и щеше да достигне спасителното возило горе-долу едновременно с Лавинг.

Въздъхнах и натиснах «Предаване».

— Фреди, върни колата! Веднага!

— Това е единственият ни шанс, Корт!

— Не, не. Да се оттеглят! Под прицел са!

— Мамка му!… Добре.

Щеше ли да успее?

Видях как колата зави и парчета асфалт и камъчета заподскачаха край нея, когато партньорът обърна автоматичната си пушка към тях. Шофьорът отби бързо от шосето; колата изчезна от другата страна на бордюра. Чух силен трясък.

Лавинг се появи отново, скочи в колата и потегли.

Светъл седан.

Кафеникав или сив…

По радиото Фреди съобщи на Бюрото и на градските полицаи да започнат издирване.

Снайперисткият огън стихна.

Но ние бяхме нащрек и запълзяхме обратно към склада, снишени ниско до земята, за да не предоставяме удобна мишена, ако партньорът все още е на позиция.

Най-сетне, без повече изстрели, се добрахме до командния пост. Огледах мъжа, когото агентите от екип Две бяха заловили. Не хранех особени надежди, че това уплашено хлапе може да ни помогне, но все пак спазих процедурата. Примамката за отвличане на вниманието беше млад наркоман. Обясни, че някой — Лавинг според описанието — го спрял пред клуб в югоизточния квартал и го помолил да го снабди с дрога от склада. Искал да си набави хероин, но се страхувал да си го купи сам. Някакъв дилър използвал стар разнебитен додж край склада. Лавинг му дал пари в брой да купи хероин за четиристотин долара за него и за сто — за себе си. Предупредил го да внимава — «да върви бавно» — защото понякога наоколо душели ченгета.

— Ще отида в затвора, нали? — попита младежът.

Жалният тон и ококорените от уплаха очи на хлапето едва не ме разсмяха. Хрумна ми обаче, че не съм сигурен дали е извършило нещо нелегално.

Зададох му няколко въпроса, но предположил, че ще го заловим, Лавинг не му беше казал нищо, което да ни бъде от полза. Фреди го претърси за улики, но макар да не подценявам криминалистиката, в този случай единствената връзка между Лавинг и младежа бяха стодоларовите банкноти. Ако ръкостискането и предаването на парите беше оставило някакви следи, те нямаше да ни отведат до убежището на наемника.

Опитахме се да определим откъде точно беше стрелял партньорът на Лавинг. Имаше около дузина отлични високи позиции. Никой не беше забелязал просветване на дуло или повей на листа от мощното оръжие. Агентите от пострадалата кола бяха добре. Докладваха по радиото, че разпитват група работници от другата страна на бордюра, които са чули изстрелите. Единият казал, че видял човек да бяга към тъмносин седан с четири врати.

— Смятат, че е «Буик».

Натиснах: «Предаване».

— Корт е. Питай го как изглежда.