Джефри Дивър - Пастирът

Преброих един мъртъв и двама улучени от спрей.

— Мамка му! Момичето се измъкна! — обади се друг глас.

— Ние сме федерални агенти! — извиках им. — Имаме подкрепление и отвън.

— Знаем, че сте трима — додаде Поуг. — Искам и тримата да застанете с вдигнати ръце под лампата на изхода. Незабавно. Или ще стреляме по вас.

Отговори ни Хенри Лавинг:

— Корт, подвели са те. Няма да убием момичето. Трябва ни само информация. Върви си.

— Мамка ти! — изкрещя Аманда.

— Аманда! — извиках иМ. — Залегни на пода. Легни, където и да си! Не мърдай и не говори.

В отговор към мен пак полетяха куршуми.

— Прекратете стрелбата! — строго нареди Лавинг.

— Къде си? — извика Аманда.

— Просто легни на пода. Идват…

Силна експлозия ме ослепи и ме блъсна назад.

Зашеметяваща граната.

«Подцених ги», помислих си. Този път дори слушалките не успяха да спасят слуха ми. Поуг също не очакваше гранатата и ударната вълна го запрати към едно бюро. Все пак той успя да се изправи на колене и се огледа за мишена, макар и заслепен от яркото припламване.

И двамата се отстранихме от мястото, накъдето един от похитителите бе подхвърлил гранатата. Отчаяно се мъчех да открия Аманда, но не смеех да извикам отново, за да не се издам. По сенките им съдех, че приближават и ни заобикалят.

В този миг чух шум зад мен и се обърнах рязко. Нападателят — едва на няколко крачки от мен — се хвърли напред и ме събори на пода.

Глава 64

Нападателят риташе и отчаяно се домогваше до оръжието ми.

Зрението и обонянието ми се възвръщаха. Долових мирис на пот и парфюм.

— Аманда! — прошепнах. — Аз съм. Корт.

Отблъснах я от мен.

Момичето отстъпи, присви очи и насочи спрея към лицето ми. Очите иМ искряха мрачно на фона на бледото сияние на табелата над изхода.

«Дъщеря ти е момиче с характер. Няма да я уплашат лесно…»

По лицето иМ се изписа стъписване.

— О!… Господин Корт!

Страните иМ бяха влажни, но не от сълзи — разнеслите се изпарения от спрея дразнеха очите иМ като на всички нас. Смъкнах тиксото от китките иМ.

Поуг погледна към нас и ни махна да вървим надолу. После се озърна наоколо.

Момичето се отпусна в ръцете ми. Не от страх, а от изтощение.

Наблизо нещо метално падна върху цимента.

— Очи и уши — предупреди ни рязко Поуг. Затворих очи и дръпнах Аманда към себе си, закрил ушите иМ с ръце. Този път бяхме подготвени за трясъка на гранатата.

Само че гранатата беше различна.

Чу се съскане и трополене, а не експлозия. Искрящо бяла светлина изпълни цялата стая, хвърляйки ярко очертани сенки по стените. Същевременно фосфорът избухна, оформяйки малък купол, и подпали пода, преградите и тапицерията на близките столове. Ослепителнобялото сияние помръкна, но огънят се разгоря. Различавахме само как сенчестите силуети в отсрещния край на стаята се раздвижват и мигом изчезват.

След секунда втора граната се приземи близо до нас.

Отстранихме се, преди да се взриви и да се надигне ново кълбо от прилепчивото запалително вещество. Фосфорът е като напалм. Полепва и прогаря кожата и дрехите.

— Не можем да останем тук — прошепна Поуг, озъртайки се непрекъснато наляво и надясно. — Добре. Ето как ще действаме. Няма как да побегнем и тримата по коридора, затова аз ще ги задържа. Ти и момичето минете през главния вход. Когато подкрепленията пристигнат, кажете им къде съм.

Предлагаше единствената логична стратегия.

— Фреди е на път. Скоро ще дойде — казах.

Нова граната полетя към нас. Едва я отбягнахме. Тя избухна, разпалвайки трети пожар.

Размислих и прошепнах:

— Една минута.

Наредих на Аманда да се скрие под едно бюро и махнах на Поуг да я прикрива. Той кимна. Тръгнах натам, откъдето ми се стори, че долетя последната граната. Знаех, че зашеметяващите гранати са оглушили и противниците ни, и бях готов да се обзаложа, че Лавинг няма да разпознае гласа ми.

Поех дълбоко дъх и извиках:

— Хенри! Зад теб е! Десет крачки.

Лавинг не се хвана на въдицата, всъщност веднага усети уловката и изкрещя:

— Не! Залегнете всички!

Един от партньорите му обаче се беше изправил и се озърташе, вдигнал оръжието си.

Отлична мишена. Изстрелях троен откос. Два куршума в гърдите, един — в главата. Той се строполи тежко.

Поуг ми кимна одобрително. Двама обезвредени.

Сниших се, защото другият партньор на Лавинг започна да стреля напосоки. Наведох се:

— Готова ли си, Аманда?

— Напълно.

Поуг се отдалечи на двайсетина крачки и застана на място, откъдето да отвлича вниманието им. Развинти заглушителя и започна да изстрелва по пет-шест куршума наведнъж във всички посоки. Беретата ревеше гороломно.