Джефри Дивър - Пастирът

Изкрещях.

Камък, ножица, хартия, камък, ножица…

Пак вик.

Той взе шишенцето.

Борейки се за глътка въздух, чух два звука. Първият — пропукване на клонка недалеч от нас в посоката, където се намираше шосето.

Вторият — изщракване на метал. Характерно изщракване, което никой в нашия бранш не може да сбърка.

Познато и на Лавинг, разбира се. Той хвърли уредите за мъчение и извади глока от колана. Падна по корем и се намръщи в мига, когато първият изстрел процепи тихата нощ. Не улучи, но беше близо. Зад нас се надигна прахоляк.

Лавинг се изтъркаля на седем-осем крачки от мен — не искаше да рискува да ме убие рикошет, преди да разбере къде е Аманда — и се изправи. Намирахме се на морава с ниска трева, предлагаща нищожно прикритие.

Още един изстрел. Погледнах в посоката, откъдето долетяха куршумите, и видях през храсталака тежко да пристъпва мъжки силует, насочил револвер към Лавинг. Познах новодошлия и се стъписах. Но след секунда изненадата ми се изпари.

Райън Кеслер бе сред малцината, които знаеха къде отиваме с Поуг.

Полицаят не се прикриваше, не се снишаваше. Не забави крачка, дори не трепна пред тройния откос на Лавинг. Не видях дали го рани; той просто продължи напред, присвил очи в тъмнината, за да различи целта.

После настана тишина. Въпреки мрака той беше идеална мишена за глока, но Лавинг не стреляше. Вдигнах очи и разбрах защо. Не знаеше колко куршума са останали в пистолета. Беше изпразнил пълнителя; плъзгачът бе изтеглен назад в очакване да го презаредят.

Лавинг осъзна, че сигурно имам резервни амуниции. Съвсем правилна догадка. Погледна към накуцващия Райън, който напредваше неотклонно, търсейки удобна позиция за стрелба.

Лавинг пристъпи към мен и Райън стреля. И неговите амуниции свършиха. Чух как ударникът щракна кухо. Полицаят извади резервен пълнител от колана си и отвори барабана, за да махне празния и да презареди.

Лавинг притича до мен и протегна ръка към джоба на якето ми. Аз се извъртях бързо по корем, пренебрегвайки пронизващата болка в пръстите, за да му попреча да вземе амунициите. Той погледна към Райън, който тъкмо наместваше кръглия пълнител. Издърпа якето ми и се протегна към джоба. Райън тръгна отново напред. Усетих, че Лавинг се отчая.

Събрах всичката си останала сила и вдигнах рязко колене, удряйки го по хълбока, където го бях прострелял. Той изохка, изгуби равновесие и отстъпи.

После сбърчи чело, примигна и пак се протегна към якето ми. Бръкна в джоба и намери резервния ми пълнител. Извади го и презареди.

Лицето му беше на крачка от моето, когато Райън Кеслер го простреля два пъти в гърдите. Хенри Лавинг примигна, сви се одве и падна на една страна. И докато умираше, очите му се взираха не в очите на полицая, а в моите.

После и Райън Кеслер седна и впери поглед в кървавата рана в корема си. Изглеждаше ужасен, макар и не от тази рана, която на мен ми се струваше тежка. Очевидно повече го тормозеше вторият куршум, с който го бе поразил Лавинг. Той въздъхна отвратено, притиснал кървящото си бедро:

— Другият крак. — Погледна към мен. — Здравият. Кучи син!

И припадна.

Глава 66

Половин час по-късно старата военна база беше осветена като увеселителен парк и наоколо сновяха стотина агенти и медицински работници. Стоях пред сградата и наблюдавах как тактическите екипи на Фреди с респиратори и маски си проправят път в сградата и над нея, разчиствайки помещенията пред пожарникарите. Откриха тримата партньори на Лавинг, мъртви до един, но огънят още лумтеше на мястото, където Поуг бе заел за последно позиция, и все още не бяха открили тялото му.

Наблизо медиците се подготвяха да отведат Райън Кеслер в болницата в Лийсбърг за операция. Той се съвзе и не изглеждаше чак толкова зле ранен, колкото ми се бе сторило отначало.

— Навътре и навън — каза ми.

Същата фраза, с която доктор Франк Лавинг описа пътя на куршума ми през хълбока на братовчед му.

Обадих се на Джоан и иМ съобщих, че Аманда е добре, а съпругът иМ е прострелян.

— Стабилен е — добавих.

Продиктувах иМ с кой лекар да се консултира. После иМ казах за Поуг. След кратка пауза Джоан ми благодари. Че съм я уведомил. Отново се запитах каква ли предистория ги свързва.

— Ти пусна Райън, нали? — попитах. Нова пауза.

— Да. Отвлякох вниманието на Лайл.

Сигурно ни бе наблюдавала и беше запомнила с какъв код деактивираме алармата на вратата. Или в подсигурената си срещу подслушване дамска чанта носеше някакво специално устройство за разбиване на ключалки.