Ан Райс - Полунощ

Някой ден щели да имат дете, бе казала тя, в момент, подходящ и за двамата, защото родителството било въпрос на избор, и никое дете не бивало да идва на бял свят, ако не е обичано и желано и от двамата родители.

Майкъл не виждаше смисъл в тези приказки. Нима смъртта бе по-добра от изоставянето? Как така Джудит щеше да се чувства виновна, ако изостави детето, но нямаше да изпитва вина, ако го убие? Да, и двамата родители трябваше да желаят детето. Но защо само единият от тях да решава дали то ще се появи на белия свят? Не бяха бедни, не бяха болни; това дете не беше плод на изнасилване. Защо, след като те бяха практически женени и със сигурност можеха да се оженят, ако Джудит пожелаеше! Можеха да дадат толкова много на това дете. Дори и да живееше с други хора, какво само можеха да направят за него. Защо, по дяволите, това малко същество трябваше да умре. Колкото и да повтаряха, че още не било човек, то щеше да стане човек, ако Джудит не бе решила да го убие. Нима нероденото дете е по-малко ценно в очите на Господ?

И така, те продължаваха да се лутат, споровете им ставаха все по-ожесточени, все по-всеобхватни, люшкаха се между личното и философското без никаква надежда за развръзка.

Накрая Майкъл изрови и последния си окоп. Ако Джудит само родеше детето, той ще го отведе със себе си. И тя нямаше да ги види никога повече. И той ще направи всичко, което тя пожелае в замяна. Ще и? даде всичко, което има и което тя смята за ценно. Плачеше, докато я умоляваше.

Джудит беше съсипана. Майкъл беше избрал детето пред нея. Опитваше се да купи тялото и?, страданията и?, нещото, което растеше в нея. Не можеше да понася повече да е в една къща с него. Тя го прокле заради нещата, които и? бе казал. Прокле цялото му минало, невежеството му и най-вече неговата изумителна грубост към нея. Да не би той да си мисли, че за нея е лесно да стори онова, което е решила? Но всичките и? инстинкти и? говорели, че трябва да прекъсне този брутален физически процес, че трябва да угаси тази частица живот, който никога не е имал значение и който се е залепил за нея, расте въпреки волята и? и разрушава обичта на Майкъл към нея и техния съвместен живот.

Майкъл не можеше да я гледа. Щом искаше да си върви, да върви. Искаше тя да си тръгне. Не искаше да знае точния ден и час, в който детето му щеше да бъде убито.

Завладя го ужас. Всичко около него беше сиво. Нищо нямаше добър вкус, нито изглеждаше добре. Сякаш метален мрак бе обгърнал света и всички цветове и усещания бяха избледнели. Той знаеше, че Джудит страда, но не можеше да и? помогне. Всъщност не можеше да спре да я мрази.

Мислеше си за онези сестри в училище, които пляскаха момчетата с опакото на ръката; помнеше тяхната нехайна власт, нехайна жестокост. Разбира се, това нямаше нищо общо, казваше си. На Джудит и? пукаше, Джудит беше добър човек. Тя правеше онова, което смяташе, че трябва да направи. Но сега Майкъл се чувстваше също толкова безпомощен, както когато сестрите обикаляха коридорите като чудовища в черни раса и мъжките им обувки трополяха по полирания дървен под.

Джудит се изнесе, докато Майкъл беше на работа. Сметката за аборта в бостънска болница дойде седмица по-късно. Майкъл изпрати чека на посочения адрес. И никога повече не видя Джудит.

След това дълго време бе сам. Никога не бе търсил сексуални преживявания с непознати. Но сега дори се страхуваше от това и избираше партньорки съвсем рядко, и то с огромна дискретност. Беше станал крайно предпазлив. Не искаше да изгуби и други деца.

Разбра, че не е в състояние да забрави мъртвото бебе, или мъртвия зародиш по-точно. Не че нарочно мислеше за него - беше го нарекъл Малкия Крис, но не искаше никой да знае това - просто започна да вижда ембриони във филмите, които ходеше да гледа, в рекламите на филми във вестниците.

Както винаги, филмите бяха много важни в живота му. Както винаги, те бяха главна, неотменна част от неговото образование. Чувстваше се като в транс в тъмното кино. Усещаше някаква дълбока връзка между онова, което се случваше на екрана, и собствените му мечти и подсъзнание, с непрестанните му усилия да разбере света, в който живее.

И сега той виждаше това, което никой около него не забелязваше: нима чудовищата от киното по онова време нямаха забележителна прилика със зародишите, които всеки ден биваха абортирани из цялата страна?

Да вземем например «Пришълецът» на Ридли Скот, където малкото чудовище се ражда направо от гръдния кош на човек. Врещящ ембрион, който не променя странния си облик дори и когато расте, като се тъпче с човешки жертви.