Ан Райс - Полунощ

Елизабет го наричаше «грубо момче със златно сърце», а Джудит му измисли прякора Повлеканче. Той ги водеше на мачовете за Златната ръкавица и на баскетбол, в добрите барове на бира, и ги учеше да оценяват по достойнство европейския футбол и ръгбито в Голдън Гейт Парк в неделите, ако вече не се бяха научили на това сами, и дори на уличен бой, ако имаха желание. Но това беше повече на шега, отколкото на сериозно. Той ги водеше и на опера, на концерти, които слушаше с религиозно опиянение. А те го посветиха в музиката на Дейв Брубек, Майлс Дейвис, Бил Еванс и «Кронос квартет».

Неговата възприемчивост и страст като че ли привличаха всеки.

Но момичетата смятаха за очарователно и неговото озлобление. Когато бе ядосан или дори леко заплашен, той се превръщаше в мрачно хлапе от Айриш Ченъл и тогава добиваше огромна самоувереност и някак неосъзната сексуалност. Жените бяха впечатлени от тези му вродени умения, от таланта му с чука и пироните и от неговото безстрашие.

Страхът от унижение, да, той го признаваше пред себе си, както и няколко ирационални детски страхове, които все още го преследваха. Но страх от нещо реално? Като възрастен не знаеше какво означава това. Когато посред нощ се чуеше вик, Майкъл първи слизаше да види какво става.

А това не беше твърде обичайно за високообразованите мъже, както и характерният за него директен, похотлив и ентусиазиран подход към физическата любов. Той я харесваше проста и първична, или пък по-изкусна, зависи какво очакваха от него; обичаше да се люби сутрин, когато се събудеше първи, също както през нощта. Това му печелеше много сърца.

Първият разрив - с Елизабет - бе по вина на Майкъл, той го осъзнаваше. Тогава бе още твърде млад и не и? бе останал верен. На нея и? беше дотегнало от «авантюрите» му, въпреки че той се кълнеше, че те «не значат нищо», и накрая тя просто си събра багажа и го напусна. Остави го с разбито сърце и потънал в разкаяние. Последва я в Ню Йорк, но не постигна нищо. Върна се в празния си апартамент и прекара следващите шест месеца в пиянство и скръб. Не можа да повярва, когато разбра, че Елизабет се е омъжила за професор от Харвард, и ликуваше, когато година по-късно тя се разведе.

Веднага отиде в Ню Йорк, за да я утеши, но се скараха жестоко в Музея на изкуствата «Метрополитън» и той плака през целия полет на връщане. Всъщност изглеждаше толкова тъжен, че стюардесата го отведе в дома си и се грижи за него цели три дни.

Когато на следващото лято Елизабет дойде, Джудит вече се бе появила в живота на Майкъл.

Джудит и Майкъл живяха заедно почти седем години и никой не вярваше, че могат да се разделят. Тогава внезапно Джудит забременя и въпреки неговото нежелание, реши да не ражда детето.

Това бе най-горчивото разочарование, което Майкъл бе преживявал. То разруши любовта им.

Майкъл не оспори правото на Джудит да направи аборт. Не можеше да си представи свят, в който жените нямат такова право. А и историкът в него знаеше, че законите срещу абортите никога не са били приложими, защото няма друга такава връзка, както връзката между майката и нероденото и? дете.

Не, той никога не започна разправия за това и? право, дори го защитаваше. Но и никога не бе очаквал, че жена, която е живяла с него сред лукс и сигурност, жена, за която той щеше да се ожени в мига, в който тя пожелаеше, би искала да абортира негово дете.

Майкъл я умоляваше да не го прави. То беше тяхно, нали, и баща му отчаяно го искаше и не можеше да понесе мисълта, че то ще пропусне шанса си за живот. Не беше нужно да расте с тях, ако Джудит не го желаеше. Майкъл щеше да уреди да го отгледат другаде. Той имаше много пари. Можеше да посещава детето сам, без Джудит изобщо да разбере. Даже мислеше за гувернантките, за добрите училища, за всичко онова, което той самият никога не бе имал. Но имаше нещо още по-важно - това неродено бебе беше живо същество, във вените му течеше неговата кръв и Майкъл не виждаше никаква причина то да бъде убито.

Тези думи ужасяваха Джудит. Като че се забиваха в самото и? сърце. Още не искаше да става майка, не мислеше, че може да се справи. Почти беше завършила докторската си степен по философия в Бъркли, но все още я чакаше писане на дисертация. А и тялото и? не било нещо, което може да бъде използвано просто за да роди дете за някой друг. Самият огромен шок от това да роди едно дете, а после да го изостави бил повече, отколкото можела да понесе. Щяла вечно да живее с вината. А това, че Майкъл не разбирал нейната гледна точка, било крайно болезнено за нея. Тя винаги била разчитала на правото си да абортира нежелано дете. Това била спасителната и? мрежа, иначе казано. Сега нейната свобода, нейното достойнство и самият и? здрав разсъдък били застрашени.