Ан Райс - Полунощ

Лангтри прекарал целия следващ ден в обикаляне на локалите и на малкия хотел във Френския квартал (дупката), където Стела била завела Стюарт. През цялото време го преследвало силното усещане, че Стюарт е бил на тези места и че думите на Стела за това са самата истина.

Към седем часа той се приготвил за вечерта, написал още едно кратко писмо до метрополията, което пуснал на път за празненството от пощата на площад «Лафайет».

«Колкото повече си мисля за нашия телефонен разговор, толкова повече се безпокоя. От какво се страхува тази дама? Не вярвам сестра и? Карлота наистина да има намерение да я нарани. Пък и какво му е лошо детето да има бавачка? Казвам ви, всичко ми се струва обърнато с главата надолу. Със сигурност и Стюарт се е чувствал така.»

Лангтри взел такси и слязъл на пресечката на Джаксън и Честнът, за да измине пеша оставащите две пресечки до къщата и да приближи откъм задната и? част.

«Улиците бяха напълно задръстени от автомобили. Хората се изливаха през задната врата на градината и всеки прозорец в къщата бе осветен. Чух ужасяващите писъци на саксофона дълго преди да стигна предните стъпала.

На предната врата, доколкото видях, нямаше никой и аз просто влязох вътре, проврях се през обичайната тълпа от млади хора във фоайето, които пушеха, смееха се и се поздравяваха, и никой не ми обърна внимание.»

На празненството наистина имало всякакъв народ, точно както обещала Стела. Имало дори неколцина доста възрастни хора. Лангтри се чувствал удобно анонимен, докато си проправял път към бара в хола, където му сервирали чаша изключително добро шампанско.

«Всяка минута прииждаха още хора. Цяла тълпа танцуваше в предната част на стаята. Всъщност навсякъде беше претъпкано. Всички бърбореха, смееха се, пиеха сред дебел синкав облак от цигарен дим, в който едва различавах мебелите в стаята. Бяха доста луксозни, помещението приличаше на салон на луксозен кораб, с палми в саксии, причудливи лампи в стил Ар деко, както и деликатни, подобни на гръцки, столове.

Оркестърът беше на страничната веранда, точно зад двата високи прозореца, и свиреше направо оглушително. Как въобще хората успяваха да разговарят при този шум, не знаех. Аз лично не можех да чувам и собствените си мисли.

Тъкмо си проправях път, за да се махна от всичко това, когато очите ми се спряха на танцьорите до предните прозорци и скоро осъзнах, че се взирам право в Стела. Тя изглеждаше по-драматично от всяка възможна нейна снимка. Беше облечена в златна копринена, много къса рокля, нещо като останки от комбинезон, покрити с ресни. Едва покриваше коленете и?. Малки златни монетки обсипваха прозрачните и? чорапи и самата дреха. В късата и? вълниста черна коса имаше златна сатенена панделка с жълти цветя. По китките и? блестяха златни гривни, а на шията и? висеше смарагдът на Мейфеър. Изглеждаше абсурдно старомоден и все пак зашеметяващ със старинния си филигран, положен върху голата и? плът.

Тя приличаше почти на дете - слаба, с малки гърди, и все пак изключително женствена. Устните и? бяха силно начервени, а огромните и? черни очи буквално искряха като скъпоценни камъни, докато оглеждаше тълпата от обожатели, без да изпуска и такт от музиката. Малките и? крака, обути в крехки обувки на високи токове, удряха безмилостно полирания под. Тя отмяташе глава назад и се смееше от удоволствие, докато се въртеше, като кършеше тънките си бедра, а ръцете и? се размятаха настрани.

«Ето, това е Стела!» - изрева някой, а друг извика: «Дааааа, Стела», и всичко това в ритъм, ако можете да си представите. Стела някак успяваше да отговори мило на своите обожатели, докато се отдаваше напълно и изящно на танца.

Не си спомням да съм виждал друг да се наслаждава на музиката и хорското внимание с такава невинна отдаденост. В поведението и? нямаше нищо цинично или суетно. Напротив, тя сякаш се бе издигнала над всякакви егоистични глупости и сега принадлежеше както на онези, които я обожаваха, така и на самата себе си.

Колкото до партньора и?, в началото изобщо не го забелязах, въпреки че при други обстоятелство щеше веднага да ми направи впечатление, защото беше много млад и доста приличаше на нея. Имаше същата бледа кожа, черни очи и черна коса. Но беше още дете - лицето му все още пазеше детската порцеланова чистота и въпреки високия си ръст, беше доста слаб.

Той танцуваше със същата безгрижна жизненост като Стела. И когато танцът свърши, тя разпери ръце и полетя назад с перфектно завъртане, право в готовите да я посрещнат ръце. Той я прегърна с безсрамна интимност, ръцете му се плъзнаха по почти момчешкия и? торс, а после я целуна нежно по устата. Но всичко това бе сторено без никаква театралност. Наистина, не мисля, че той виждаше някой друг в тази стая, освен нея.